Европарламентът опроверга твърдения на българските власти за срещата в Групата за наблюдение на демокрацията (DRFMG) миналата седмица.

Следва пълният текст на съобщението:

На 28 август Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права към комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (DRFMG) проведе заседание във връзка със ситуацията в България. Бяха изслушани редица участници. Заседанието беше проведено при закрити врата. Въпреки това няколко участници, както и други лица, които не участваха в заседанието, разпространиха подробности от дискусията.

В този контекст отбелязваме изявлението на българската прокуратура и на други участници. Всички изявления отразяват изключително и само техните наблюдения. Тези изявления съдържат твърдения, които не се споделят от DRFMG.

Заседанието беше организирано по собствена инициатива на DRFMG и беше фокусирано върху последните събития в България във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, по-специално свободата на медиите, независимостта на съдебната система и разделението на властите.

DRFMG ще докладва на Комисията по граждански свободи на ЕП (LIBE) относно мониторинга като цяло, нашите заключения от горепосоченото изслушване, както и отговорите на въпроса с искане за писмен отговор, който ще бъде предоставен на българските власти.

Официалното съобщение на ЕП с подробности дойде два дни, след като вицепредседателят Катарина Барли заяви, че българските власти разпространяват "фалшиви новини". Коментирайки последната сесия на мониторинговата група пред цялата комисия LIBE, Барли каза: "Тя бе тревожна не само по отношение на съдържанието, но и на реакцията на правителството, което публикува абсолютно лъжлива информация за обсъжданото, всъщност фалшива новина."

Кой какво твърдеше

Миналата седмица първо прокуратурата разпространи съобщение, в което твърдеше, че срещата е организирана по искане на главния прокурор Иван Гешев.

След това евродепутатът Емил Радев (който не е присъствал на събитието) коментира пред в. "24 часа", че евродепутатите били осъдили използването на бесилки, ковчези и чували за трупове по време на протестите в България, както и че "съдейки по отзвука сред колегите в ЕП, сред основните проблеми, поставени главно от неправителствени организации, са били дискриминацията на ромите, правата на ЛГБТ общността, Истанбулската конвенция, която страната ни не е ратифицирала, както и казуси в ромските махали, свързани с налагането на карантина и разрушаването на постройки".

Без да споменава Радев директно, ЕП на практика опроверга това.

След тези изказвания "Дневник" изпрати въпроси на офиса на Радев и на групата на евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП в понеделник, но засега няма отговор. Министерството на външните работи също не отговори на въпроси за срещата (външният министър и вицепремиер по съдебната реформа Екатерина Захариева бе една от участничките на нея.)

Какво следва

Идната седмица в цялата комисия LIBE ще има дебат за върховенството на закона в България. Той ще се проведе на 10 септември и на него ще присъства вицепредседателят на Европейската комисия за прозрачността и ценностите Вера Йоурова, потвърдиха от офиса ѝ за "Дневник".

Обсъждането в LIBE ще се проведе по инициатива на евродепутата от групата на социалистите Елена Йончева, каза тя пред "Дневник". "Това беше трудна битка, тъй като срещнахме съпротивата на Европейската народна партия (ЕНП, от чието семейство е и ГЕРБ - бел. ред.)", отбеляза Йончева.

Йоурова бе еврокомисар по правосъдието в комисията "Юнкер", а в тази на Урсула фон дер Лайен се издигна до вицепредседател по ценностите и прозрачността. Една от основните ѝ задачи е поддържането на върховенството на закона и демократичните системи в държавите членки. Заедно с колегата си Дидие Рейндерс тя е другият еврокомисар, тясно свързан с изготвянето на докладите за върховенство на закона в страните членки, който трябва да бъде публикуван по-късно този месец.

Тя е и един от еврокомисарите, които публично заявиха, че искат страните от ЕС да получават средства от фонда за възстановяване и следващия бюджет само ако имат достатъчно механизми за справяне с корупцията и добре работеща съдебна система. "Спирането на парите е нещо, което не бих искала да видя, но трябва да имаме в правния си ред някаква гаранция, че ако нещата много се объркат в държава членка, не могат да ѝ се изплащат парите на данъкоплатците", каза Йоурова на среща с правосъдните министри от ЕС през юли.

Йончева и колегата ѝ Радан Кънев от ЕНП са събрали необходимите подписи за дебат за положението в България и в пленарната зала на Европарламента, уточни още тя. "Още не е известна датата, тъй като това се решава на председателски съвет. Надявам се ЕНП да не използват процедурни хватки и да отлагат."