Изследователи използват радиовъглеродно датиране и компютърна томография за изследване на древни кости. Така те разкриват за първи път традиция от бронзовата епоха за запазване и съхранение на човешки останки като реликви през следващите няколко поколения.
Констатациите може да изглеждат зловещи или дори ужасяващи от днешна гледна точка, но те показват осезаем начин за почитане и помнене на известни личности между близки общности и поколения преди около 4500 години. Такива са заключенията на учените, ръководени от Университета в Бристол и публикувани в списание Antiquity.
"Дори в съвременните светски общества човешките останки се възприемат като особено мощни обекти и това изглежда важи и за хората от бронзовата епоха. Те обаче се отнасяли и общували с мъртвите по начини, които са немислимо зловещи за нас днес", казва водещият автор, д-р Томас Бут, който е извършил радиовъглеродното датиране в Университетското училище по химия.
"След радиовъглеродни датировки на човешки останки от бронзовата епоха заедно с други материали, погребани с тях, открихме, че много от частичните останки са били погребани значително време след смъртта на човека, което предполага традиция за запазване и съхранение на човешки останки."
"Изглежда са били подготвени останките на хора, които са живели в рамките на жива или културна памет и които вероятно са изиграли важна роля в техния живот или техните общности или с които са имали добре дефинирани отношения, независимо дали това е пряко семейство, търговец, приятел или дори враг, така че са имали реликва, която да си спомнят и може би, за която да разказват истории", каза д-р Бут.
В един необикновен случай от Уилтшир от човешка бедрен кост е бил направен музикален инструмент и включен като гробен дар в погребението на човек, намерен в близост до Стоунхендж. Внимателно издълбаният и полиран артефакт, открит с други предмети, включително каменни и бронзови брадви, костна плоча, бивна и уникален церемониален назъбен предмет, са показани в музея Уилтшир.
Радиовъглеродното датиране на този музикален инструмент предполага, че е принадлежал на някого, когото този човек е познавал през живота си.
"Фрагменти от човешка кост са били погребвани заедно с мъртвите, но те също били държани в домовете на живите, погребани под подове на къщи и дори поставени на показ", каза професор Йоана Брюк, главен изследовател по проекта, от факултета по антропология и археология в Бристолския университет.
"Това предполага, че хората от бронзовата епоха не са гледали на човешките останки с чувството на ужас или отвращение, което може да изпитваме днес."
Екипът също така използва микрокомпютърна томография (микро-КТ) в Природонаучния музей, за да разгледа микроскопичните промени в костта, произведени от бактерии, за да получи индикация за това как се е третирало тялото, докато се разлага.
"Микро-КТ сканирането предполага, че тези кости са дошли от тела, които са били третирани по подобно на повечето човешки останки от бронзовата епоха. Някои били кремирани преди да бъдат отделени, някои кости били ексхумирани след погребението, а други били обезкостен, оставени да се разлагат на земята", казва д-р Бут.
"Това предполага, че не е имало установен протокол за третиране на тела, чиито останки са били предназначени да бъдат изложени, а решенията и ритуалите са се случили след това."
Вече има доказателства, че хората, живеели във Великобритания през бронзовата епоха, са практикували редица погребални ритуали, включително първично погребение, кремация и мумификация. Това изследване обаче разкрива, че мъртвите са били срещани не само в погребален контекст, но и че човешките останки се съхранявали редовно и се разпространявали сред живите.
За разлика от нашето отношение към свети мощи днес, древните обитатели на Великобритания изглежда не са се фокусирали върху много стари човешки останки и далечното минало на предците, а са се занимавали с останките на тези, за които паметта е жива.
"Това проучване наистина подчертава странността и може би непознаваемата природа на далечното минало от днешна перспектива. Изглежда силата на тези човешки останки се крие в начина, по който те се позовават на осезаемите взаимоотношения между хората в тези общности, а не като начин за свързване с хората от далечното митично минало", казва д-р Бут.
