Европейският съюз иска да осигури ваксини срещу COVID-19 за поне 40% от населението - смело число, двойно по-голямо от плана на Световната здравна организация (СЗО) да ваксинира 20% от най-уязвимите хора по света.

Това гласи документ, одобрен от здравните експерти на съюза, както и на Великобритания, Швейцария, Норвегия и балканските държави и цитиран от "Ройтерс". Според него "приоритетни" за ваксиниране са над 200 млн. души от общото население от над 450 млн. - сред тях възрастни, хора с хронични болести и здравни работници.

Включени са още служители в обществените институции - например образователни и транспортни, но за техния брой няма оценка. Добавят ли се и те, процентът на необходимите ваксинации ще надмине 40%. 

Засега одобрена от съответните органи ваксина няма, освен една в Русия, която тепърва трябва да премине през масови изпитания. Очаква се в продължение на дълго време да има недостиг на готови за употреба ваксини по света.

Планът на ЕС не предвижда срокове за достигане на целта, но очертава логистиката за провеждане на ваксинациите - какъв хладилен транспорт е необходим; какви запаси от игли и спринцовки; определянето на локации за ваксиниране, включително с помощта на армията и службите за гражданска защита.

Европа на първо място

Макар Европейската комисия да твърди, че подкрепя глобален подход към ваксинирането, с който всяка държава по света да има еднакъв достъп, тя на практика действа на принципа "Европа на първо място", отбелязва "Ройтерс". ЕК е поискала държавите-членки да не купуват ваксини през схемата на СЗО, а вместо това да използват нейната организация, която би трябвало да бъде по-бърза и по-евтина. Брюксел ще предложи финансова подкрепа на СЗО и ще дарява купените ваксини, но действията му вероятно ще подкопаят глобалното снабдяване, коментира агенцията.

Нежеланите ефекти - кой ще плаща?

ЕС освен това предлага само частична защита срещу съдебни дела на производителите на васкини при нежелани странични ефекти. Този ход ще затрудни сключването на сделки и контрастира на американската политика. Ваксини се развиват с рекордна скорост по време на пандемията от коронавируса, което значи, че има и по-голяма опасност да не са достатъчно ефективни или да имат неочаквано въздействие върху тялото на хората. Кой ще плати при такива случаи е основният въпрос при преговорите на частните компании с правителствата, които искат да си осигурят ваксини възможно най-рано.

Европейските правителства "са готови да покрият финансово някои от рисковете", коментира източник на ЕС пред "Ройтерс". Но строгите правила на съюза ще останат в сила въпреки извънредната ситуация. През 2017 г. Съдът на ЕС увеличи отговорността на производителите на лекарства - тогава той реши, че пациентите имат право на обезщетение, ако успеят да докажат, че ваксина им е причинила нежелан ефект, дори сред учените да няма консенсус по въпроса.

Източник на агенцията коментира преди няколко седмици, че този въпрос е основният препъни-камък в преговорите с Johnson & Johnson (J&J) и Pfizer, която работи с германската BioNtech. По-късно ЕС съобщи официално, че преговорите с J&J са напреднали, но още няма сделка.

Споразумението с AstraZeneca за ваксината ѝ, разработвана съвместно с Оксфордския университет, предвижда двете страни да си поделят отговорността и евентуалните финансови задължения.