Древният занаят плъстене се възражда по проект със занаятчийница работилница, съобщи етнографът в РИМ - Видин Сашка Бизеранова.
Проектът "Занаятчийница "От руното до плъстения килим" - възраждане на един древен занаят", подкрепен по Програма "Културно наследство" на Национален фонд "Култура". Общият бюджет на проекта е в размер на около 10 000 лв., уточни Славена Петрова, председател на Сдружение "Видински фонд Читалища", което си партнира с РИМ-Видин.
"Основната цел на проекта е да се спаси от изчезване древният занаят плъстене, като осигури трансмисия на запазените знания и умения към младото поколение", обясни Славена Петрова.
В музей "Кръстата казарма" ще бъде оборудвана занаятчийска работилница, като атрактивно музейно пространство за учене чрез преживяване. В рамките на проекта 15 младежи на възраст от 11 до 15 години ще изучават занаята плъстене. Заниманията с тях ще продължат седем месеца и ще бъдат ръководени от етнографа в РИМ - Видин Сашка Бизеранова. Очаква се 300 други деца и младежи да посетят занаятчийницата и да се запознаят с древния занаят, допълва етнографът.
Плъстенето като занаят отмира през 50-те г. на ХХ век. Днес само една майсторка-занаятчийка във Видинско изработва сувенири, използвайки архаичната техника. Амбицията на партньорите по проекта е да допринесат за спасяването от изчезване на този древен занаят, допълни етнографът Сашка Бизеранова.
Като занаят плъстенето е много интересно, защото се е практикувало в Подбалкана и в балканските села, а изделията, които са попаднали във фонда на Музея, са от равнинната част. Така се обхваща цялата територия на област Видин - от една страна занаята плъстене, а от друга страна притежаването на плъсти като част от духовната култура в региона, обясни Сашка Бизеранова. Тя допълни, че някога е било задължително в сватбения чеиз да има поне един плъстен килим, като символиката на т.нар. "сватбена плъст" е много интересна и това ще е една от темите, с които "чираците" в занаятчийницата ще бъдат запознати.
Плъстенето е най-старата технология за изработване на нетъкан текстил. "Номадите, движейки се постоянно, не могат да пренасят станове и да тъкат. А плъстенето се осъществява чрез спарване на вълната, изтепване и така тя става непромокаема. От практическа цел са измислени плъстите - номадите са се занимавали предимно с овцевъдство и са можели да използват вълната, и то най-некачествената вълна, ярината", обясни етнографът.
"Всички може би са чували израза "Дрън, дрън ярина", който сега има преносно значение, но в миналото дрън е самото действие; дрънд е инструментът, с който се степва вълната. Само с помощта на луга и дървесна пепел, което им е било подръчен материал, както и вода, номадите са получавали неща, които са им били изключително необходими", допълни Сашка Бизеранова.
Плъстените килими във Фонда на видинския музей са от населените места - Кошава, Неговановци, Покрайна, Брегово, обясни Десислава Божидарова, временно изпълняваща длъжността директор на РИМ - Видин. В България има две големи музейни колекции на плъстени килими. Едната е в Копривщица, а другата е видинската, като музейните работници в РИМ - Видин считат, че плъстите, съхранявани във видинския музей, са по-древни.
