Това е ключът към възникването на сегашната "мафиотска държава": кадрите и мрежите на някогашния комунистически елит, които разграбиха и продължават да грабят България.

Анализ на германския експерт Кристофер Неринг, DW

На вече едномесечните протести в България все по-често се чуват и призивите за лустрация: за отстраняване от обществения живот и от политиката на всички бивши агенти на ДС и представители на някогашните комунистически елити. Особено настойчиво тези призиви издигат активистите на БОЕЦ. Бившият председател на Комисията за досиетата Методи Андреев в едно интервю също твърди, че в днешна България избуяващата корупция и мафиотската държава се дължат тъкмо на отказа от лустрация.

Думата „лустрация“ произхожда от латинското „lustrare“ - осветляване, прочистване. В политическия речник тя означава отстраняване от публични длъжности на политически обременени личности. Малко са историческите примери за лустрация. Един от тях: въведената през 1990 фактическа забрана за служители и сътрудници на Щази (бившата Държавна сигурност на бившата ГДР) да заемат обществени длъжности в обединена Германия. На фона на поучителните грешки, допуснати след края на националсоциалистическата диктатура, с тази фактическа лустрация Германия пое по непознат дотогава път. Нито една друга държава от бившия социалистически лагер не блокира достъпа на бивши тайни агенти до високи позиции.

Лустрацията има пъпна връзка с нещо, което повечето граждани смятат за банално: архивите. За мнозина архивите не са нищо повече от купчини прашна стара хартия. Но тази стара хартия има експлозивна сила. Защото в архивите се крият информации за изтезания, убийства, проследяване и подслушване, психотерор, ограбване, разхищения, контрабанда, пране на пари. Неслучайно през 1989-1990 всички тогавашни комунистически партии и тайните служби в съветския лагер бързо започнаха да унищожават архивите. В Берлин демонстрантите щурмуваха централата на Щази още на 15 януари 1990 - именно за да запазят архивите. През същата година в България демонстрантите атакуваха Партийния дом на БКП, а в това време (до лятото на 1990) ДС успя да унищожи почти 40% от архивите си. Ако не броим Германия, на бившите социалистически страни им трябваше доста време, докато осигурят достъп до досиетата на някогашните тайни служби. Този процес продължи чак до двата етапа на Източното разширяване на ЕС през 2002 и 2007 година. Специално в България всички дотогавашни опити се бяха проваляли.

Комплексната роля на ДС по време на прехода

Но защо все пак въпросът за бившите комунистически кадри още буни духовете в България след цели 30 години? Отговорът на този въпрос се крие в комплексната роля, която ДС играеше по време на прехода. Мнозина експерти, сред които например разследващият журналист Христо Христов, смятат за безспорен факта, че тъкмо кадрите и мрежите на старата комунистическа ДС са ключът към възникването на сегашната „мафиотска държава“. В „дивите“ първи години на прехода милиони и милиони държавни и партийни пари изчезнаха именно благодарение на мрежите и обвързаностите, в които се намираха офицери от ДС, партийни и стопански функционери. Според един бивш служител на КГБ, сменил фронта, още през 1980 година в България е имало над 1000 милионери, натрупали власт и богатство благодарение на държавните си постове. През 1990-те години се появиха и нови. Често се говори за „куфарчетата с пари“, които тогавашният премиер Андрей Луканов раздавал на внимателно подбрани кадри от редовете на партията и на ДС, за да основават фирми, медии, бизнеси, хотели, банки, застрахователни дружества. Държавните пари станаха частни, а офицерите от ДС и партийните кадри получиха стартова помощ за новия живот при капитализма. Когато крушението на комунизма принуди старите другари от ДС и Комунистическата партия отчасти да се откажат от политическата си власт, те си подсигуриха икономическо и обществено влияние по друг начин.

Отминаха времената, в които имаше един-единствен партиен вестник. Почти всички нововъзникнали медии в България бяха основани от стари кадри, а редакциите им бяха просмукани от агенти и доносници на старата ДС. Когато Комунистическата партия отпадна като инстанция, която раздава постовете, изведнъж се оказа, че редица професори, директори и хора на изкуството навремето тайно са работили за ДС. Проверките, които извършва сегашната Комисия по досиетата, показват, че цялата българска политика, икономиката и обществото са направо „подгизнали“ от официални и неофициални сътрудници на ДС. Цели 30 години след политическата промяна този факт илюстрира връзката между комунистическите кадри, престъпните мрежи, корупцията, незаконното обогатяване и задкулисните сделки. Казано другояче: акушерите на сегашната „мафиотска държава“, срещу която хиляди хора протестират днес по улиците на България, са същите тези стари елити от Комунистическата партия и ДС.

Отровен кръговрат

Този отровен кръговрат си остава непокътнат и до ден-днешен. На няколко пъти след изборната си победа през 1990 БСП отхвърляше настояванията да се отворят досиетата и да се проведе лустрация. Провали се обаче и опозицията. Правителството на Иван Костов се опита да отвори архивите и да извърши проверки, но бързо удари на камък. И една особено пикантна подробност: дори конституционни съдии, които трябва да се произнасят по съответните закони, се оказаха бивши доносници на ДС.

Така отварянето на досиетата се проточи чак до приемането на България в ЕС през 2007 година. Тогава с едно трескаво усилие беше създадена Комисията по досиетата, която за пръв път успя да премести в собствения си архив повечето оцелели досиета на ДС и да ги отвори. Но това си остана единственото последствие за сътрудниците на ДС: лустрация или наказателно преследване нямаше.

Все пак през 2010 се случи едно многозначително събитие: многобройни високопоставени български дипломати бяха осветени като бивши сътрудници на ДС. Тогава за пръв и последен път последваха уволнения. Но тази „скрита лустрация“ беше отменена от Върховния административен съд поради липса на правно основание.

Липсващата лустрация в България е истинска колективна травма. „Ако архивите бяха отворени и беше проведена лустрация още в началото на прехода, това щеше да предотврати или поне да ограничи всички обвързаности и зависимости, които съществуват и до днес и са в основата на днешната корупция“, казва историкът Момчил Методиев. Дългата сянка на този провал вече от три десетилетия виси над българската политика и над обществото. А днес за пореден път предизвиква и вълна от протести.

Нужни са нови елити

Дали обаче през 2020 година лустрацията все още е реалистична възможност? Експерти като Методиев са скептични: „Трудно е да се каже какви резултати може да даде една лустрация днес“. Старата гвардия дейци на Комунистическата партия и на Държавна сигурност вече са в пенсия и са предали скиптъра на нови поколения.

Лустрацията едва ли ще успее да „произведе“ нови елити, каквито искат днешните протестиращи. 30 години след краха на комунизма една лустрация би имала единствено символично значение. Тя обаче може да се превърне в морална база за възникването на нови елити. Защото е очевидно, че сред всички прослойки на българското общество съществува потребността от нови елити. Но пътят все още е дълъг и трънлив.

Кристофер Неринг е ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. Автор е на книгата "77-те най-големи митове в шпионажа".