Въпросът за ограничението на свободата на събранията бе повдигнат след като многохилядните протести с искане за оставката на правителството прераснаха в блокади на възлови кръстовища в няколко големи градове, които в ранните часове на 7 август бяха премахнати след мащабна показна полицейска акция.

Правото на протест в контекста на свободата на събранията

Правото на протест срещу начина на управление на страната е едно от политическите права на гражданите и е уредено в Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека като част от свободата на събранията и сдруженията.

Така всички граждани имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации, когато това се случва по реда, определен със закон.

Какъв е редът за упражняване на свободата на събранията по българския закон?

Според българския закон има един основен критерий за законосъобразно упражняване на свободата на събранията - за организиране на протест организаторите уведомяват кмета на общината най-малко 48 часа преди провеждането му. В неотложни случаи уведомлението може да се подаде и в еднодневен срок. В него се посочва кой е организаторът, каква е целта на протеста, както и времето и мястото на провеждането му.

Съществува забрана за упражняване на свободата на събранията в часовия диапазон между 22:00 и 8:00 ч. Тази забрана, приложена към формата, в която бяха извършени блокадите на възлови кръстовища чрез организиране на палаткови лагери не може да бъде законосъобразно ограничение, тъй като тези лагери не водят до нарушаване на нощната тишина, респективно не е налице законната цел на забраната - опазване на обществения ред.

Важно е да се отбележи, че неслучайно в закона е използвана думата "уведомява". Това е така, тъй като протест може да бъде забранен само в изключителни случаи, които според българския закон са четири. Три от тях могат да се обсъдят в светлината на събитията в страната ни от последната седмица. Във всички случаи трябва да са налице несъмнени данни за наличието на някоя от тези три хипотези, преди да може да се извърши законосъобразна забрана на протест.

Първо, когато протестът застрашава обществения ред.

Второ, когато е налице застрашаване на народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка.

И трето, когато се нарушават правата и свободите на другите граждани.

Във всички случаи, в които времето и мястото на протеста създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът предлага тяхната промяна, но не и тяхната забрана.

Забраната за осъществяване на протест, както и прекратяването на такъв, когато той нарушава установения ред за провеждането му, се извършва с мотивирана писмена заповед на кмета на общината.

Какъв е редът за упражняване на свободата на събранията според Европейската конвенция за защита правата на човека?

Когато се прави анализ дали е налице нарушение на някое основно човешко право, отправната точка е винаги Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека. Това е така, поради факта, че конвенцията се прилага с предимство пред националния закон, който ѝ противоречи и тази постановка намира своята логика в необходимостта да се създадат реални гаранции за спазване на основните човешки права, които да не се поставят в зависимост от националната политическа воля. Именно в тази постановка се състои гарантирането на демократичните принципи във всяка страна членка по конвенцията.

Така"единственото ограничение [на свободата на събранията], което е в състояние да оправдае намеса [на властите] е това, което произтича от демократичните принципи []. Намесата ще представлява нарушение, освен ако е предвидена в закон, преследва една или повече легитимни цели и е необходима в едно демократично общество за постигането на тези цели".

"Легитимни цели" на ограничението са защитата на националната или обществената сигурност, предотвратяване на безредици и престъпления, защита на здравето и морала и защитата правата и свободите на другите.

Премахването на блокадите като нарушение на свободата на събранията

За да бъде законосъобразно прекратяването на блокадите, представляващи израз на свободата на събранията, трябва:

1. организаторите да не са представили уведомление до кмета на съответната община; или

2. кметът на съответната община да е забранил (с писмена мотивирана заповед) провеждането на протеста; или

3. да е издал писмена мотивирана заповед за прекратяване на протеста преди неговото фактическо премахване.

Към момента на написване на текста няма данни блокадите в съществуващата им форма да са били забранени, нито да е издадена заповед от кмета за прекратяването им. Напротив, според наличната информация, решението за това е взето от "временен оперативен щаб" към Министерството на вътрешните работи, което, обаче, не е компетентна структура, която да взима решения за прекратяване на протести. Министерството на вътрешните работи е силова структура, която може да се намеси единствено в случаите, в които съответния кмет е прекратил протеста със заповед и протестиращите не са я изпълнили.

Мотивираната писмена заповед за прекратяване на протест, обаче, не е достатъчна, за да се приеме това действие за законосъобразно, ако липсват легитимните цели за прекратяване.

Преценката за наличието на баланс между свободата на събранията и правата и свободите на другите е била обект на няколко решения на Съда по правата на човека. В едно от тях съдът постановява, че прекратяването на протест би било в съответствие с конвенцията, ако той се провежда без предварително уведомление до компетентните власти и се състои в умишлено сериозно засягане на възможността за нормално протичане на обществения живот, законно осъществяван от други хора, в степен, която е по - сериозна от тази, която би съществувала при нормалното упражняване на правото на протест.

За "сериозно засягане" на нормалното протичане на обществения живот, обаче, в случая не може да се говори. Това е така най - малко, поради факта, че ограниченията, създадени от блокадите на възлови кръстовища не са по-големи от тези, които биха се създали при обикновен ремонт на пътя.

Освен това, преди взимане на решение за прекратяването им, е следвало да се обсъди и пропорционалността на прекратяването, т.е. съществували ли са други възможни мерки за преодоляване сериозността на ограниченията, предизвикани от блокадите. Отговорът на този въпрос е положителен, тъй като балансът между свободата на събранията и правата и законните интереси на другите, би могъл да бъде постигнат чрез правилно изчисление на обходни маршрути, които в рамките на градовете, където бяха поставени блокадите, са напълно възможни, както и с помощта на регулиране на движението от страна на полицейските органи.

В заключение

Показното премахване на блокадите, организирани под формата на протест като израз на свободата на събранията, показва по-скоро авторитарни признаци на държавно управление, отколкото търсене на баланс между демократичните ценности в обществото.

Предвид липсата на законовите предпоставки за прекратяване на блокадите и противоречието на действията на властите със стандартите, установени от конвенцията и практиката на Съда по правата на човека, средството за защита на свободата на събранията и възстановяването на възможността за нейното упражняване е обжалването на тези действия пред съда.

Текстът е препубликуван от блога на адвокат Силвия Петкова.