46% от българите на възраст между 19 и 64 г. пушат всеки ден.  44% от всички пушачи не възнамеряват да се откажат от този си навик, а 37% от пълнолетните пушачи са правили неуспешни опити да откажат цигарите. Това показва първото представително проучване на Националната пациентска организация.

Допитването е проведено в периода февруари-март 2020 г. и отчита възприятията, запознатостта, нагласите и употребата на всички налични на пазара традиционни и нови тютюневи изделия, както и електронни цигари, през последните 12 месеца.

Участниците в проучването смятат, че всички тютюневи и свързаните с тях изделия са вредни и употребата им носи риск за здравето, но също така е отчетена известна разлика във възприятията за степента на вредност на различните категории и видове – бездимните продукти се възприемат като по-малко вредни от тютюневите изделия за пушене.

Данните показват още, че 59% от пълнолетните българи се определят като потребители на тютюневи и свързани с тях изделия, независимо какъв е видът им. 9% ползват основно бездимни нагреваеми тютюневи изделия, а 2% – предимно електронни цигари.

Около 10% са заявили, че са отказали пушенето в някакъв момент в миналото преди повече от 12 месеца, като 86% от тях споделят, че са взели решението сами, а 11% твърдят, че са били повлияни от други хора. 44% от спрелите да пушат, са го направили заради ефектите върху здравето им, 27% – заради разходите, а 7% – заради вредите, които нанасят на хората около себе си.

Събраните при проучването данни показват още, че почти 70% от непушачите в домакинствата, в които се пуши,  обсъждат теми, свързани с пушенето.

Средното количество изпушвани цигари на ден е 14 къса, а при ползвателите на нагреваеми тютюневи изделия- е 10 стика на ден. Средното количество ползвана никотинова течност на ден от потребителите на електронни цигари е 13 мл.

„За да се проследят развитието и промените в поведението и нагласите по отношение на потреблението, е необходимо да продължи редовен мониторинг, поне на всеки 2-3 години“, коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО. Той призовава всички заинтересовани страни да дадат своя принос и да се включат в инициативата за по-нататъшно наблюдение на тенденциите и потребителите. „България има всички основания с това продължаващо високо ниво на тютюнопушене да пристъпи към прилагане на нови стратегии на база на възможността да се намали риска за тези, които не могат да се откажат. Най-важно е да предпазим най-младите хора – това е първата цел. За тези, които вече пушат, трябва да се направят всички възможни усилия, за да спрат. За пушачите, които не могат да спрат – да се разработят и приложат утвърдени програми и стратегии за намаляване на вредата(т.нар. harm reduction), като преминаване към продукти с доказано по-ниско излагане на вредни вещества, никотин-заместваща терапия, психологическа терапия или комбинация от няколко подхода. Това трябва да бъде ключов приоритет както за цялата медицинска общност, така и за тези, които създават здравните политики у нас.“