Често разглеждаме сълзите единствено като проява на чувства - на огорчение, радост, вълнение или признание. Освен това обаче те носят в себе си много информация за състоянието на нашето здраве.
От гледна точка на физиологията сълзите са продукт на дейността на слъзната жлеза. Тя се състои от три слоя: мастен, течен и муцинен.
Липидният слой осигурява слабото повърхностно опъване на капката на сълзата и нейната способност да се разтича по цялата повърхност на окото, като по този начин образува защитна пелена. Ясното изображение се осигурява благодарение на гладката повърхност, образувана от липидния слой. Той се смята незаменим и за осигуряване на свойствата за бавно изпарение на сълзата.
При нарушаване на този слой сълзата губи способността си равномерно да се разпределя по повърхността на окото, а това се отразява отрицателно на качеството на изображението и пресъхването на очната обвивка.
С образуването на течната част на сълзата се занимават основните и спомагателни слъзни жлези. Течният слой е основната съставна част в образуването на сълзите. Особеността в строежа на роговицата се състои в това, че тя практически не съдържа съдове и допълнителна течност. Питателните вещества и кислородът се доставят там именно благодарение на сълзите.
Слъзната течност съдържа натриеви йони, калций и хлор, бикарбонати. За защита на окото от попадащи на неговата повърхност микроби сълзите съдържат лактоферин, имуноглобулин А, желязо, мед, магнезий, калций, фосфатни йони, лактати, цитрати, аскорбати и аминокиселини.
Муцинът е свързващото звено между епитела и течния слой. Той образува тънка лента на предната повърхност на роговицата и способства за задържането на течности върху нея. Благодарение на сълзите от повърхността на роговицата се отстраняват мъртвите епителни клетки, странични частици и микроорганизми.
Сълзите способстват за овлажняването на вътрешната повърхност на клепачите, за да могат те да се отварят и затварят без да травмират очите.
Психолозите пък отдавна са забелязали почти целебната сила на сълзите. С тяхна помощ организмът успява да се справи с емоционалното натоварване и по този начин не позволява на психиката да въздейства отрицателно на мозъка и сърдечно-съдовата система.
От гледна точка на физиологията сълзите са продукт на дейността на слъзната жлеза. Тя се състои от три слоя: мастен, течен и муцинен.
Липидният слой осигурява слабото повърхностно опъване на капката на сълзата и нейната способност да се разтича по цялата повърхност на окото, като по този начин образува защитна пелена. Ясното изображение се осигурява благодарение на гладката повърхност, образувана от липидния слой. Той се смята незаменим и за осигуряване на свойствата за бавно изпарение на сълзата.
При нарушаване на този слой сълзата губи способността си равномерно да се разпределя по повърхността на окото, а това се отразява отрицателно на качеството на изображението и пресъхването на очната обвивка.
С образуването на течната част на сълзата се занимават основните и спомагателни слъзни жлези. Течният слой е основната съставна част в образуването на сълзите. Особеността в строежа на роговицата се състои в това, че тя практически не съдържа съдове и допълнителна течност. Питателните вещества и кислородът се доставят там именно благодарение на сълзите.
Слъзната течност съдържа натриеви йони, калций и хлор, бикарбонати. За защита на окото от попадащи на неговата повърхност микроби сълзите съдържат лактоферин, имуноглобулин А, желязо, мед, магнезий, калций, фосфатни йони, лактати, цитрати, аскорбати и аминокиселини.
Муцинът е свързващото звено между епитела и течния слой. Той образува тънка лента на предната повърхност на роговицата и способства за задържането на течности върху нея. Благодарение на сълзите от повърхността на роговицата се отстраняват мъртвите епителни клетки, странични частици и микроорганизми.
Сълзите способстват за овлажняването на вътрешната повърхност на клепачите, за да могат те да се отварят и затварят без да травмират очите.
Психолозите пък отдавна са забелязали почти целебната сила на сълзите. С тяхна помощ организмът успява да се справи с емоционалното натоварване и по този начин не позволява на психиката да въздейства отрицателно на мозъка и сърдечно-съдовата система.
