Инструментите за влияние на гражданското общество върху съдебната система в страната не са много. Броят се на пръстите на едната ръка. Основно това е т.нар. Четвърта власт т.е. медиите. Гражданското общество използва като инструмент и неправителствения сектор. Възможността за влияние на национналния омбудсман и обществените посредници в общините за съжаление е орязана законодателно. Тенденцията и за трите сектора да влияят върху съдебната система с годините намалява. Проблемът е, че те губят своята независимост, поставяйки се в услуга на силните на деня. Това до голяма степен се отнася до медиите. Както на национално , така и на местно ниво,те са силно зависими от централната и общинските власти, заради издръжката си предимно от постъпващи от тях обяви.
В системата на правораздаването съдебната власт е най-зле представена в публичното пространство. Обикновено приоритет в медийното отразяване е Прокуратурата,а до преди години и Следствието. Съдиите оставаха в сянка. А те са тези,които финализират правораздаването. Свикнали сме да виждаме огромна индустрия като Холивуд да работи за имиджа на американските съдии, нещо немислимо у нас. Скандалът със заснетия в Съдебната палата клип е показателен. Стигна се до там,че 11 от бившите членове на Висшия съдебен съвет поискаха оставката на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, за когото бяха гласували. Скандалът бе ефектно отразен в българските медии и навреди неимоверно, на и без това мижавия имидж на съдебната власт в страната.
Авторитетът на съдебната система в България има нужда от спешна реанимация. Медиите трябва да преодолеят изконното схващане на българина за Закона като Врата у поле. Още повече,че Вратите са много поради непрекъснатите законодателни промени. В същност се загубва пътя , който трябва да ни води до правова държава.
Що се отнася до ролята на неправителствения сектор, то има две организации, които всяват респект на национално ниво: Български хелзинкски комитет и Програма „Достъп до информация”. Делата,които те водят в Европейския съд за правата на човека принуждава силните на деня да се съобразяват макар и с редки правила.
Що се отнася до ситуацията в Кърджали и областта , можем да очертаем няколко положителни тенденции. До този момент в публичното пространство няма твърдения за политически подбор на съдии т.е. партийната дистанция е очевидна. Няма и случай на поискана информация от журналисти, която да е отказана. Не ни е известен случая колега да е изисквал информация по Закона за достъп до информация. Последната новост е назначаването на журналист за пиар в Окръжен съд. Това би трябвало да улесни достъпът на колеги до информация. Дали това ще се случи ще покаже бъдещето. Защото в повсеместна практика се превръща пиарите да редуцират , а не да разширяват достъпа до информация. Опасенията са основателни,като се има предвид достъпа до сайтовете на Окръжния и Районните съдилища. Той вече е редуциран и може да се влиза в решенията за конкретни дела, само,ако имате точен номер и дата на решението. Само с надежда оставаме за възможността пиарът да информира журналистите за предстоящи знакови дела. Да не говорим за открит достъп на широката общественост до тях. Като изключение можем да посочим показното дело за собствеността на Историческия музей/Медресето/ в Кърджали. Демонстрацията на сила и привнесен национализъм имаше обратен публичен ефект.
Говорейки за работата на журналистите и партнирането им със съдебната система, не можем да подминем и случаите, когато и те са подложени на съдебно преследване. Ще дам пример от моята практика. По сигнал на служител от Дирекция „Социално подпомагане” направих разследване за присвоени средства по проект в Ардино. Ардинецът заведе дело срещу мен за клевета. Служителят отказа да свидетелства в моя полза. Така го посъветвали юристите на социалното министерство. Добре ,че предвидливо бях изискал основните документи. И те обаче се оказаха недостатъчни.Наложи се да се спасявам …с връзки въпреки че бях спазил всички изисквания на Етичния кодекс на българския журналист и на нормативната уредба.И при това бранейки държавния интерес.
Сами разбирате,че такъв прецедент в професионалната практика ,не може да наклони везните в полза на родната Темида.
Това обяснява и защо през последните години Общинският съвет Кърджали среща проблем с набирането на съдебни заседатели.Кърджалийци просто са с предубеждение към съдебната система, която не полага необходимите грижи да издигне авторитета си.
Георги Кулов
