Aко вярваме на официалното съобщение (има ли причини да не вярваме) в сряда привечер Бойко Борисов и неговите областни велможи обсъждали как "да спрат внушенията" за обвързаности и зависимости на правителството с ДПС и Делян Пеевски. Обсъждали, обсъждали и стигнали до решение за оставките на тримата министри - основната част на правителството: на финансите Владислав Горанов, на икономиката Емил Караниколов и на вътрешните работи Младен Маринов.

Коментар на Петя Владимирова, Дневник.

Да се чуди човек не се ли е намерил поне един здравомислещ на политическата сбирка, на който да му светне под шапката, че

такова решение е всъщност потвърждение

- и не на "внушенията", а потвърждение на фактите за тази обвързаност.

(За икономическия ли министър да доказвам в този коментар с кого е обвързан, след като пред очите ни се разиграва от две години насам опитът, и то спорадично успешен, за завземане на оръжейния бизнес на Емилиян Гебрев в полза на дружeство, свързано с Пеевски. На вътрешния министър ли да доказвам зависимостите, след като сложи под полицейска блокада центъра на София при избора на Гешев за главен прокурор, за да осигури присъствието пред сградата на ВСС на организираните от ПИК подкрепящи агитки и да отдалечи опонентите му. За финансовия министър ли тепърва да разказвам...)

Разграничаване чрез оставки е нечуван, конгениален принос в политическата практика

постижим само от премиер, решен на всичко, само и само да не изпадне от каруцата на властта, защото не е сигурен какво ще последва.

От противоречивите съждения, отправени от премиера в четвъртък след коалиционния съвет, се разбира, че третият кабинет "Борисов" остава на позицията, че трябва да довърши мандата си и няма да подаде оставка, защото "служебно правителство е абсурд", а президентът е "фигурант", чието правителство било съставено от "министри на Шиши". Новото в лексиката на Борисов са думите в кавичките, копнати от телефонната комуникация на обвиняемия олигарх Васил Божков с журналиста Огнян Стефанов.

Премиерът - като удавник за сламка в речника на обвиняемия олигарх

Борисов не се ли досеща, че Божков знае, че е подслушван? Не му ли минава през ума, че обвиняемият си играе с него, че и с Гешев?

А главният прокурор няма ли да му мине през ума най-сетне друго нещо: че освен да ни уведомява какви разследвания почва по глава първа от НК за престъпления срещу републиката, за която е много загрижен, първо самият той дължи обяснение на хилядите граждани

на какво конституционно основание е създал въоръжената структура към себе си, която прати в президентството да плаши "фигуранта" президент

Борисов всъщност си дава сметка, че Радев не е фигурант по влияние, щом като в онзи ден площадът се напълни спонтанно в негова защита. Няма как да е фигурант човекът, който единствен се осмели да изрече - и то от трибуната на институцията, искане за "оставка" на главния прокурор. Докато съвсем неотдавна в парламента нито един от депутатите нефигуранти - нито един! - не посмя гласец да издаде, камо ли въпрос да зададе на Гешев при отчета на прокуратурата.

А Борисов знае, че е заложник на главния прокурор, докато под прозорците му викат "оставка" десетки хиляди българи. И не може да е спокоен докъде ще стигне прокурорът с непрекъснатото повтаряне, че "недосегаеми" няма и защита на собствената му позиция. Тази ситуация оплита съжденията му, крепящи се на надежда за подкрепа отвън. Подкрепа, която, ако я има, ще играе все по-малко значение вътре.

Привидната (словесна) решителност и някои размествания в кабинета, с които Борисов демонстрира, че няма да подаде оставка, и продължаващата оперетна риторика на Гешев как ще продължи неотклонно "по същия начин" (това често го повтаря) да бори престъпността, ръкувайки се пред камерите с пострадали от бандитизма хора по селата, целят да обезсилят гражданската енергия и да уморят протестите.

Дали Борисов в момента не се подготвя тактически (с минимизиране на щети и възстановяване на каквото е възможно за ГЕРБ чрез публично разграничаване от "Шиши" и ДПС) за подаване на "внезапна" оставка или друг ход ще проличи в следващите дни. Това впрочем ще зависи най-вече от договорка какво може да си гарантира от Гешев.

Изглежда като да се задава дълга агония. Такава беше и през 2013 г. Но протестиращите твърдят, че остават на площадите докато не получат двете оставки, а обектите на протестите им не се славят със здрави нерви.