Преди повече от петдесет години за първи път в историята хора стъпиха на Луната.
На 16 юли 1969 в 13:32 американско време от полигона в Космически център Джон Ф. Кенеди във Флорида е изстрелян Аполо 11 с ракета носител Сатурн V. На борда е екипажът на мисията - астронавтите Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс - героите на това дръзко приключение.
Двигателите на отделните степени работят по план и след около 12 мин. корабът навлиза в околоземна орбита. Извършва една обиколка и половина на Земята за около два часа. В това време се проверяват работите на бордовите системи, включва се третата степен на ракетата носител и корабът поема курс към Луната.
След 4 часа и 30 минути командният модул се отделя от последната степен на Сатурн V и извършва маневра, скачвайки се с върха на Лунния модул. 55 ч. след старта, Армстронг и Олдрин преминават в Лунния модул за проверка на системите преди кацане.
Четири дни по-късно, на 20 юли, Армстронг и Олдрин кацаха на лунната повърхност един малък космически кораб , изпълзяха отвън и поставиха ботушите си в земята заедно с американски флаг и някои научни инструменти.
Аполо 11 достига Луната на 19 юли след 76 ч. полет и след включване на двигателите преминава в окололунна орбита. След няколко обиколки на Луната астронавтите виждат предварително набелязания район за кацане в Морето на спокойствието.
Първата избрана точка се намира на около 20 км югозападно от кратера "Сабине Д" и е предварително охарактеризирана като сравнително гладък и плосък участък от повърхността при сканирането и картографирането на Луната с автоматичната сонда Lunar Orbiter.
Четири дни след старта, на 20 юли, Армстронг и Олдрин кацат на лунната повърхност с малък космически кораб, излизат навън и оставят следите от ботушите си в лунната почваи крилата фраза "Една малка стъпка за човека – един огромен скок за човечеството".
Много неща за изписани за Аполо 11, но има много мисии Аполо преди нея, които я направиха възможна, а също и мисиите, които последваха и добавиха още постижения към дългия списък на програмата. НАСА общо изпрати 12 астронавти на повърхността на Луната.
Аполо 1
Програмата започва с трагедия. Мисията на Аполо 1 имаше за цел да изведе космически кораб на ниска околоземна орбита. Но на 27 януари 1967 г. по време на задължителен тест преди изстрелването, ракетата се запалва, което причинява смъртта на трима астронавти: Вирджил Грисъм, Роджър Чафи и Едуард Уайт.
Екипът не успява да отвори люка и да напусне зоната на разпространение на пожара преди експлозията. По-нататъшното разследване разкри няколко недостатъка в конструкцията на капсулата, включително по отношение на полагането на електрически кабели в близост до кабината.
Катастрофата накара НАСА да отложи изпълнението на своите планове. Мисиите Аполо 2 и 3, никога не стартираха.
Аполо 4, 5, 6
Три мисии без астронавти се състояха от ноември 1967 до април 1968 година.
Аполо 4 е първата безпилотна мисия, пусната с ракетата Сатурн V, специално проектирана да доставя астронавти на Луната.
Следващият старт бе важен за тестването на възможностите на лунния модул на Аполо, който е необходим за кацане на повърхността на естествения ни спътник.
Аполо 6 трябваше да докаже способността на ракетата Сатурн V да се установи на траектория към Луната. Но това не се осъществи, два от петте двигателя спряха и космическият кораб не достигна правилната орбита.
Аполо 7
Стартът се състоя на 11 октомври 1968 г. и стана в знаков. Аполо 7 бе първата мисия от програмата с хора на борда и първата, която бе показана на живо по американската телевизия.
На борда бяха Уолтър Шира, Дон Ейзеле и Уолтър Кънингам, тримата астронавти по същество изпълниха целите на Аполо 1. Те прекараха 10 дни на ниска околоземна орбита и обиколиха Земята 163 пъти. По това време това бе най-продължителното непрекъснато присъствие в космоса, дори повече от всички съветски мисии, взети заедно до този момент.
За да намали риска от пожар по време на излитане, НАСА проектира атмосферата на командния модул с 60% кислород и 40% азот. (По-висок процент кислород би увеличил риска) Атмосферата в кабината постепенно се адаптира към чист кислород малко след излитането.
Аполо 8
Астронавтите Джим Ловел, Уилям Андерс и Франк Борман станаха първите хора на орбита около Луната. Основната цел на мисията на Аполо 8 бяха снимките на лунната повърхност.
Първата снимка на нашата планета в историята, наречена "Земята изгрява" (Earthrise), стана и най-известната. За първи път хората видяха как изглежда нашата планета от космоса, момент, който един астронавт от ерата на Аполо описва като „космическо раждане“ на човечеството като космически пътешественици.
"Пътят" до Луната бе изминат за три дни, астронавтите прекараха 20 часа в орбита близо до спътника ни и насочиха космическия кораб обратно към Земята.
Аполо 9
Следващият полет на 3 март 1969 г. не предполагаше дълго пътуване, корабът остана на околоземна орбита за тестване на контролната система на лунния модул и скафандрите. Астронавтите прекараха в космоса 10 дни.
Аполо 10
Следващата мисия бе „генерална репетиция“ преди първото кацане на Луната. На 18 май 1969 г. астронавтите Джон Йънг, Томас Стафорд и Юджийн Кернан, използвайки ракетата Сатурн V, се приближиха до повърхността на Луната “по-близо от който и да е човек".
В същото време бе тестван луноход, наречен Snoopy, който проведе проучване на бъдещото място за кацане. Екипът може да контролира Snoopy от височина 15 км над повърхността на Луната.
Аполо 11
На 20 юли 1969 г. Нийл Армстронг стана първият човек, стъпил на Луната, 530 милиона души го гледаха на живо по телевизията.
Бъз Олдрин го последва на повърхността на Луната, докато третият член на екипажа Майкъл Колинс остана на основния космически кораб на орбита около Луната.
След като тримата астронавти се върнаха на Земята, бяха поставени под карантина в продължение на 21 дни, за да се уверят, че не са донесли у дома никакви лунни зарази.
До мисията на Аполо 11 руските космонавти бяха винаги преди САЩ почти на всяка крачка в надпреварата по време на Студената война. По онова време много американци не вярваха, че разходите на 24 милиарда долара за мисиите на Аполо си заслужават, а някои протестираха срещу осемгодишните усилия на НАСА да се кацне на Луната.
Аполо 12
Няколко месеца по-късно НАСА стартира следващата мисия на повърхността на единствения естествен спътник на нашата планета. Мисията можеше да приключи още в началото с катастрофа, но решиха да пуснат ракетата въпреки голямата вероятност от гръмотевична буря и дори в първата минута на полета мълния удря кораба два пъти. Това изключва вградената електроника за няколко минути, но мисията продължава и се оказа успешна.
Аполо 13
Следващата мисия е една от най-известните най-вече заради аварията. 55 часа след като полетът започна, кислородните резервоари избухнаха и астронавтите Фред Хейс, Джим Ловел и Джак Суигърт трябваше да се върнат на Земята в лунния модул. Въз основа на тази история известният режисьор Рон Хауърд засне филма "Аполо 13".
Аполо 14, 15, 16
14-та мисия повтори целите на предишната експедиция и се приземи във високите части на Фра Мауро. В резултат на това са събрани повече проби лунна почва, отколкото първоначално бе планирано.
Apollo 15 получи лунен автомобил, който значително увеличи обхвата на изследванията.
20 април 1972 г. Аполо 14 продължи работата на предишните мисии като събра около 95 кг проби.
Аполо 17
За последен път хора посетиха Луната като част от мисията на Аполо 17. Юджин Чернан бе поледният човек, разходил се по лунната повърхност през декември 1972 г. и все още е такъв.
Засега.
Измина повече от половин век от мисията Аполо 17, но НАСА вече работи, за да изпрати астронавти отново на повърхността на Луната.
