Протестите няма да свалят правителството, но могат да доведат до по-високо качество на управлението. Засега няма политическа сила, която да победи ГЕРБ на избори, казва за DW политическият анализатор Георги Харизанов.

Прокуратурата разпространи записи, за които твърди, че са от телефонни разговори междуукриващия се в Дубай бизнесмен Васил Божков, журналиста Огнян Стефанов и депутата от БСП Александър Паунов. Те обсъждат бъдещи протести срещу правителството, говори се и за пари. Ще успее ли този ход да дискредитира протестите?

Не в цялост, но записите дават отговор на въпроса за яките момчета с ранички и слушалки в ушите, както и за момчетата с черни фланелки, които хвърлят бутилки и бомбички по полицаите. Дават отговор и на въпроса защо в първите дни на протестите депутатите от БСП, които са лоялни към Корнелия Нинова, бяха строени пред президентството. Все пак не мисля, че тези записи дискредитират протеста в цялост, защото познавам много хора от активното гражданство общество, които искрено протестират на площада, и то за смислени каузи.

Няма ли риск да се получи ефектът на бумеранга: разпространяването на доказателства чрез медии срещу лица, които нямат осъдителна присъда, е една от основните причини за недоволството срещу главния прокурор? Тук наблюдаваме нещо подобно – хората протестират срещу прокуратурата, а тя избирателно разпространява доказателства, които да опорочат същия този протест.

Това е основната причина много хора да обвиняват прокуратурата в погазване на презумпцията за невиновност. Тази презумпция се потъпква непрекъснато с натъртването на думата „обвиняем“ пред нечие име. Историята е показала, че много малко от хората, които са били обвиняеми, са били осъдени; и второ – че някой човек е обвиняем не го прави автоматично престъпник. Разгласяването на веществени доказателства добавя определени нюанси към тази критика. Да, за част от хората това ще подейства по-скоро като катализатор, а не като демотиватор да присъстват на протеста.

Пред сградата на МВР също имаше протест тази седмица. Виждате ли основания в исканията за оставката на вътрешния министър Младен Маринов – напрежението край „Росенец“ и недопускането на граждани до плажа, насилието над протестиращи, арестите в ГДБОП от края на месец юни?

Арестите в ГДБОП показват, че Министерството на вътрешните работи има желание да се прочиства от хора, които нарушават правилата, и че над ръководни фактори няма разпънат политически или полицейски чадър. Колкото до случая „Росенец" – ситуацията стана много сложна. Първоначалното заявление на господин Иванов беше за протест, който да стигне до малкия плаж, разположен до резиденцията на фирма „Хермес Солар“, която господин Ахмед Доган обитава. След като впоследствие е пуснато заявление от привърженици на ДПС, те са препречили този път и няма как по този път да се стигне до въпросния плаж без колизия между двете групи. Не считам, че МВР е навредило на обществения интерес, предотвратявайки сблъсък. Кметът на Бургас в ранния следобед, след като беше повикан от представителите на „Демократична България“, по алтернативен маршрут осигури случването на това събитие. Слабост ли е било на МВР, че не го е осигурило преди това – може би, но аз смятам, че след като не се стигна до сблъсъци и накрая привържениците на „Демократична България“ и ДПС пяха химна на плажа и дори изпиха по една бира заедно, не е основание за нечия оставка.

Заслуга на полицаите ли е, че са пели заедно химна и не се е стигнало до сблъсъци?

В обедните часове категорично. Мисля, че МВР там беше абсолютно на място.

Как ще коментирате кадрите, които се появиха в интернет, и на които се вижда как полицаи бият протестиращи? Адекватна ли е реакцията на силовото министерство?

Докато не бъдат установени полицаите, които очевидно злоупотребяват със сила, и докато не завършат проверките и не им бъде потърсена отговорност, реакцията на МВР не може да бъде окачествена като докрай адекватна. Видяхме опити на главния секретар, министъра и СДВР да успокоят положението. И това до известна степен сработи. Но никой български гражданин не трябва да става жертва на полицейско насилие заради свои политически позиции и вярвания.  

Имате преки наблюдения от протестите през 2013 година срещу правителството на Пламен Орешарски. Виждате ли паралели със случващото се днес? ДПС отново се превърна в повод за избухване на недоволство, а след това остана на заден план. 

В момента ДПС стои встрани от политическите спорове, които се разгарят, тъй като основната критика на протеста е насочена към главния прокурор и премиера. Приликата с 2013 година е многообразността на протеста и това, че в него присъстват и политически партии, които са пряко заинтересовани от това, техните конкуренти да сдадат властта. Разликите са в многочислеността и съвсем различната обществена енергия. През 2013 година като че ли нямаше и толкова много партийни лидери и политици, които искаха да оглавят недоволството. Сега желаещите да оглавят този протест като че ли са повече от протестиращите на моменти, което до известна степен омаловажава позицията на активните граждани, които, според мен, към този момент са мнозинство на площада. 

“Искат да строшат Министерския съвет. Да строшат „Тракия", да строшат „Марица", да строшат Ботевград-Мездра, да строшат метрото”, заяви премиерът Бойко Борисов по адрес на протестите. Надали някой ще строши магистралите, но могат ли тези протести да променят политическата и обществена парадигма в България?

Да, премиерът каза тези неща, които вие изговорихте, но данните за посегателства върху сградите на публичната администрация ги има. Те касаят по-скоро онези добре сложени господа, за които стана въпрос по-горе. А дали имат протестите енергията да доведат до промени - мисля, че да. Най-малкото в стила на работа и на говорене на управляващите, но нищо чудно в някакъв момент тези протести да доведат до кадрови промени в изпълнителната власт. Не виждам как биха довели до промени в прокуратурата, тъй като и сегашният главен прокурор, и мнозинството във ВСС трудно биха променили позицията си в рамките на този мандат. Виждаме изключително солидната – както явна, така и скрита – подкрепа, с която се ползва господин Гешев в рамките на този ВСС, и не мисля, че граждански натиск може да доведе до промени в прокуратурата. Дано да доведе до промени в поведението ѝ – имам предвид включително избирателното разгласяване от прокуратурата на доказателства за обвиняеми.

Каква е вашата прогноза - ще има ли предсрочни избори?

Според мен за момента предсрочни избори няма да има. Създава се усещане, че едва ли не цяла България иска оставката на управлението. Трезвият преглед на събитията показва, че всички опозиционни партии, заедно с гражданското общество, успяват да съберат в София около 10 хиляди души на протест. Във Варна бяха стотина човека, предвождани от господин Копейкин (Костадин Костадинов, лидер на ПП „Възраждане – б.р.). Освен това едни предсрочни избори могат да се случат най-рано през януари или февруари 2021 година, т.е. месец преди редовните. Цялото това упражнение е действително безсмислено. Поне за днес на терена очевидно няма политическа сила, която да победи ГЕРБ на избори. Програмата-максимум, която този протест може да постигне, е по-високо качество на управлението, а не край на управлението.

Политическият анализатор Георги Харизанов е основател на "Институт за дясна политика"