Международен екип от изследователи откри втория най-далечен квазар. Светлината, която наблюдаваме днес, е била излъчена едва 700 млн. светлинни години след Големия взрив – наистина в зората на галактиките.
Квазарът е вид астрономически обект, представляващ изключително ярко активно галактично ядро. При квазарите свръхмасивна черна дупка, намираща се в центъра на галактика, поглъща голямо количество от околната материя, в хода на което се образува акреционен диск и се излъчва голямо количество енергия под формата на електромагнитно излъчване, което се наблюдава по цялата дължина на електромагнитния спектър. Енергията, която излъчват квазарите е огромна – най-мощните квазари имат светимост, която е хиляди пъти по-голяма от светимостта на цели галактики като Млечния път.
Новият квазар е наречен Pōniuāʻena – име, което в превод от хавайски означава „невиждан въртящ се източник на сътворение, обграден от брилянтност“. Дистанцията не е най-впечатляващото нещо в случая. Черната дупка в квазара е близо 1.5 млрд. пъти по-масивна от Слънцето. Откритието е прието за публикация от The Astrophysical Journal Letters и може да бъде разгледано подробно на arXiv.org.
„Pōniuāʻena е най-далечният обект във Вселената, който ни е известен, с гигантска черна дупка, надвишаваща 1 млрд. слънчеви маси“, казва ръководителят на проучването д-р Джиний Янг от обсерваторията „Стюард“ на университета на Аризона.
За да може да съществува толкова гигантска черна дупка в зората на Вселената, е нужно да бъдат спазени определени изисквания. Черната дупка, която захранва Pōniuāʻena, би трябвало да се е зародила като по-малък обект (10 000 пъти масата на Слънцето) 100 млн. години след Големия взрив. Проблемът в случая е, че според астрономите растежът на черните дупки започва много по-късно.
„Как може Вселената да произведе толкова голяма черна дупка толкова рано в своята история? – пита Ксиаохуи Фан от катедрата по астрономия към университета на Аризона – Откритието предизвиква нашите теории за формацията на черните дупки в зората на Вселената.“
