Известен бизнесмен е подложен на рекет, загубил е милиони и много злато. Когато решава да проговори, прокуратурата изобщо не реагира. А срещу разследващия журналист Николай Стайков заваляват заплахи. Дойче Веле разговаря с него:

Господин Стайков, последното разследване на Антикорупционния фонд, озаглавено “Осемте джуджета”, е гледано над 300 хиляди пъти в социалните мрежи само за ден. Какво предизвика този интерес?

Интересът беше предизвикан от съдържанието. Трудно е да направиш един бизнес сюжет интересен, но в случая има всички предпоставки за това. Тук става въпрос за фирма, която е оборудвала с асансьори почти всяка една по-стара жилищна сграда в България. Става въпрос за активи, злато – изключително атрактивен сюжет. В нашия филм се изказват неща, за които се говори много отдавна и са нещо като обществена тайна: как се случват нещата в съдебната система, как се купуват прокурорски услуги, как едни казуси са на летящото килимче, а другите – в неприоритетния списък. Това е тема, към която българският гражданин е много чувствителен. Към момента това е най-гледаното видео, което сме правили. За малко повече от 24 часа то има 360 хиляди гледания.

Нека очертаем сюжета. Главните герои в тази история са бизнесменът Илия Златанов, бившият следовател Петър Петров и съпругата му Любена Петрова, ключовата роля е на прокуратурата, намесва се и името на депутата Делян Пеевски. Ако трябва да обобщим в няколко изречения: Това разказ за какво е?

Ако трябва да обобщим, това е разказ на един човек, прибегнал до услугата "купуване на влияние в прокуратурата”, за да реши един много сериозен юридически спор. Той се е съгласил да си реши проблема по втория начин, може би защото е бил убеден, че в системата на правосъдието в България той е единственият възможен. От човек на човек той е стигнал до бившия шеф на столичното следствие.

Искам само да припомня нещо: през 2015 година тогавашният шеф на Столичното следствие Петър Петров, познат в медиите, а и в заседанията на ВСС, като “Петьо Еврото”, подава молба за напускане, за да се отдаде на адвокатска кариера. Тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов изпраща предложение до ВСС да бъде направено дисциплинарно производство на Петров и още осем магистрати с недобра слава. Висшият съдебен съвет отхвърля предложението на министър Иванов, а в същото време се засилват протестите срещу Христо Иванов и малкото хора във ВСС, които го подкрепяха, като Лозан Панов. Тогава видяхме много интересни граждански протести, в които участваха хора, които не могат да обяснят защо са там. А това навежда на мисълта, че те може би не са мотивирани от гражданската си позиция. Зад атаките стоеше едно гражданско движение, наречено “План Б”, чийто говорител се казваше Любена Павлова, а от следващата година – Любена Петрова. Любовта е хубаво нещо, но връзките са прекалено видими. В един момент семейство Петрови стават много видими играчи в бизнеса и започват да придобиват сериозни активи. За мен това е един много илюстративен казус, който ни обяснява много неща, случващи се около върха на съдебната система в годините назад.

В тази връзка, какво да очакваме от втората част на разследването и кога ще излезе тя?

Премиерата на втората част е следващата седмица. Това, което мога да кажа, е, че в момента разследванията се превръщат в реалити формат. След като се публикува едно разследване, това активира поток от информация. Започват да пишат хора, много от реакциите ни дават допълнителна информация. Засегнати лица се опитват да установят контакт. Но това, което получихме като информация в последните 24 часа след излизането на материала, единствено легитимира нещата, за които се говори. Имаме пълно мълчание от засегнатите личности и институциите, въпреки сериозността на изнесения разказ и на директни потвърждения с документи. Господин Златанов ни предостави цялата си кореспонденция с три лица по този казус с години назад. Всичко това се верифицира по много интересен начин, нещата съвпадат изцяло.

Очаквате ли реакция на институциите?

Нашата организация се занимава със сравнително малко, но знакови казуси. След като ги осветим, ние подаваме и сигнали. Така че ако никой не се самосезира, след излизането на втората част ще подадем сигнал. Подозирам, че това е казус, който няма да приключи с втората част на разследването. Виждам го по информацията, която пристига за подобни казуси на други места или със същите замесени лица.

Докато работехте по темата, получавахте едни меко казано смущаващи телефонни обаждания. Страх ли Ви е?

В сравнение с директните заплахи и покушения срещу журналисти, това е от меките случаи. Това беше опит за сплашване. Вандалските действия върху нашето жилище и жилището на родителите на съпругата ми ясно показват, че посланието е: “Ние знаем къде спите и къде са децата ви през уикенда”. Аз съм бил обект на заплахи и преди, но всичко е било по устав – изпраща се сигнал до институция за набеждаване, получаваш съобщение или заплаха, че ще бъде заведен иск срещу теб. В случая притеснителното, заради което решихме да информираме със съобщение във Фейсбук, е, че това е една недопустима намеса в личния живот на мен и семейството. В интерес на истината успяхме да я спрем. След излъчването във вечерната емисия новини на bTV, изведнъж търсенето на венци и ковчези на моя мобилен телефон изведнъж спря.