Рамковата директива за водите на ЕС (РДВ) е съществен елемент от европейското законодателство в областта на природозащитата и няма да бъде променяна, отбеляза в официално изявление комисарят по околната среда, океаните и рибарството Вирджиниус Синкевичус. Решението идва шест месеца след като законът успешно премина проверката за годност - резултат от продължила близо две години процедура по оценяване на неговата приложимост. В хода на този процес стотици хиляди европейци подписаха петиция, с която настояха законът да се запази в сегашния си вид и да започне да се прилага по-ефективно от техните правителства.
Природозащитната организация WWF и нейните партньори от коалиция "Живи реки" приветстват решението на ЕК като триумф в името на природата. Той стана възможен благодарение на подкрепата на над 8000 българи, които положиха своите подписи под петицията.
Рамковата директива за водите на ЕС се смята за един от най-важните елементи на природозащитното законодателство, приеман някога. Тя изисква от държавите-членки да приведат в добро състояние водните екосистеми, намиращи се на тяхна територия, най-късно до 2027 г.
"Доброто законодателство не се нуждае от промени. ЕС се нуждае от Рамковата директива за водите, за да обезпечи водоснабдяването си, да преустанови загубата на биологично разнообразие и да се справи с предизвикателствата на климатичните промени. Но 2027 г. наближава и трябва да започнем изпълнението на директивата веднага. Трябва да гарантираме, че законът няма да остане само на хартия, а ще върне живота в нашите реки", каза Естер Асин, директор на офиса на WWF за европейски политики.
След старта на проверката за годност РДВ получи огромна обществена подкрепа. 375 386 души застанаха зад директивата чрез кампанията на WWF #ProtectWater, която улесни гражданското участие в обществените консултации на ЕК по този въпрос. Това превърна общественото допитване в третото най-голямо в историята на Европейския съюз. А критичната роля на закона за спиране на загубата на биоразнообразие в сладководните екосистеми беше подчертана от близо 6000 учени в отворено писмо до ЕК.
"България е сравнително бедна на води. Реките съставляват едва 0,3 процента от територията на страната ни, което я нарежда сред държавите с най-малък ресурс в световен мащаб. Още повече, България попада в географски ширини, които са чувствителни към климатичните промени. Това оказва съществено влияние върху динамиката и количеството на валежите, а също и се отразява върху хидрологичния режим на реките. Неизпълнението на целите на Рамковата директива може да доведе до траен недостиг на вода в някои райони у нас, като случилото се в Перник беше само един пример за това", предупреждава Филип Пенчев, старши експерт в практика "Води" на WWF.
Сладководните екосистеми са най-застрашените на планетата. По данни на доклада на WWF "Жива планета", за 45 години сладководните видове в глобален мащаб са намалели с 83 процента. Ситуацията в Европа не е по-различна: днес цели 60 процента от повърхностните води на територията на Европейския съюз не са в добро състояние. Причината е, че държавите-членки позволяват те да бъдат експлоатирани по начини, причиняващи трайни вреди, като изграждане на язовири и практикуване на неустойчиво земеделие.
WWF призовава правителствата да покажат политическа воля за ефективно прилагане на закона, а Европейската комисия - да включи всички заинтересовани страни в изпълнението на амбициозната визия за здрави и чисти води. ЕС трябва да изпълни целта на директивата, за да запази водните си ресурси и да гарантира, че Европа може да се адаптира към изменението на климата.
