Според 63 на сто от българите пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията пред общата заплаха, сочат данни от национално представително проучване на "Екзакта Рисърч груп", проведено в периода 6-13 юни. На квотен принцип "лице в лице" са интервюирани 1005 пълнолетни българи в 123 гнезда в 89 населени места на страната.

Така, според изследването, хората се оказват разделени на здрави и болни, млади и стари, вярващи и невярващи в епидемията, спазващи и неспазващи социална дистанция и т.н. Най-често подобно делене прави впечатление на жителите на столицата - 73 на сто от тях са убедени, че пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията.

Според данните 53 на сто от българите към средата на юни вярват, че най-лошото е вече зад нас. Четири пъти по-малък е делът на онези, според които най-лошото, свързано с епидемията, предстои - 13 на сто. Тезата, че най-лошото е вече зад гърба ни се споделя главно от хора на възраст до 50 г., от високообразовани респонденти и от жители на населените места извън столицата.

Значителен, обаче, се оказва делът на хората, които не могат да преценят какво следва занапред - 34 процента. Най-неясно изглежда бъдещото разпространение на коронавируса у нас според ниско образованите и бедните българи, но и според жителите на София.
Изследването регистрира, че оценките на столичани се разделят на два съизмерими дяла от по 45 на сто, когато става дума за очаквания относно бъдещето на пандемията у нас. 45 процента твърдят, че лошото е вече зад гърба ни и също толкова са столичаните на мнение, че ситуацията с коронавируса у нас е твърде неопределена и неясна. В сравнение с градовете извън столицата, жителите на столицата и на селата по-рядко са крайни песимисти и по-рядко мислят, че лошото тепърва предстои.

69 на сто от българите определят като адекватни ограничителните мерки от март до май т.г., въведени във връзка с разпространението на Ковид-19 у нас, а 64 на сто преценяват като адекватни и мерките по разхлабване на извънредното положение от началото на май.
Неприемащите мерките на държавата (както ограничителните, така и разхлабващите) са равни дялове от по 17 процента.

Най-висока подкрепа за ограничителните мерки е регистрирана сред жените, сред хората на възраст над 40 г., сред високообразованите респонденти и сред хората с жизнен стандарт над средния.

Ограничителните мерки получават по-изразително одобрение от жителите на столицата и на областните градове - те са подкрепяни от по около 70 на сто от жителите и на двата типа населени места.

Мерките по разхлабването са оценявани като адекватни най-често от жителите на по-малките населени места.

Симпатизиращите на партиите от управляващата коалиция значително по-често одобряват ограничителните мерки в периода март - май т.г. в сравнение с привържениците на опозицията. Това означава, че въпреки непартийната си природа, мерките се възприемат нееднозначно от партийните електорати, коментират от "Екзакта".

В обществото като цяло, обаче има консенсус по това, че и ограничителните мерки, и тяхното разхлабване, се оказаха навременни и адекватни, отбелязват социолозите.

Изследването дава информация и за самооценките на българските граждани относно поведението на българите по време на епидемията.

89 на сто от българите твърдят, че по-скоро се съобразяват с препоръките на Националния оперативен щаб за социална дистанция, дезинфекция, носене на маски и пр. По-често това декларират жените, възрастните хора, образованите респонденти и жителите на големите градове.

Девет на сто от българите споделят, че те лично познават хора, които вече са преболедували от Ковид-19. Това твърдят по-често от останалите респонденти на възраст между 30 и 60 г., високообразовани хора, както и жители на градовете извън столицата.

В същото време се оказва доста висок делът на българите, които заявяват, че повечето им познати не вярват на информациите за разпространение на коронавируса - 54 на сто. Най-често в подобна среда на недоверие към информацията за пандемията се движат млади хора на възраст до 30 години, нискообразовани респонденти, както и жители на населените места извън столицата.

Що се отнася до подкрепата за една или друга медицинска теза, свързана с разпространението на коронавируса у нас, данните показват, че мнозинството от българите се самоопределят като хора, които намират за близко до собствените си позиции мнението на председателя на НОЩ ген. проф. Венцислав Мутафчийски. Така мислят 62 процента от интервюираните. Други 34 на сто се определят като хора, на които повече импонират позициите на доц. Атанас Мангъров.

Най-много поддръжници на тезите на шефа на НОЩ ген. Мутафчийски има сред жените, сред хората на възраст над 40 години, сред образованите респонденти и сред 2/3 от жителите на София.

Позицията на доц. А. Мангъров пък се споделя най-често от хората на възраст между 30 и 40 г.

"Екзакта" регистрира наличие на взаимовръзка между оценките за адекватност на ограничителните мерки и представите на хората за развитието на болестта. 56 на сто от интервюираните, които определят като адекватни ограничителните мерки в периода от март до май, в същото време са убедени, че най-лошото вече е зад нас, т.е. те вярват, че мерките вече са дали добър резултат.

Една трета от интервюираните посочват, че страдат от хронични заболявания, като това е в сила за две трети от сънародниците ни на възраст над 60 години. Цели 92 процента от хроничноболните твърдят, че досега са се съобразявали с препоръките на НОЩ. 70 на сто от хроничноболните подкрепят позициите, изразявани от проф. Мутафчийски, което е по-висока подкрепа от средната за работата на шефа на НОЩ в страната. 30 на сто от хроничноболните споделят позициите, изразявани от доц. Мангъров.

73 процента от хронично болните определят като адекватни ограничителните мерки от март до май. В същото време по обясними причини те са по-предпазливи в ентусиазма си относно разхлабването на мерките в сравнение с българите, които не страдат от хронични заболявания.

34 процента от българите посочват, че по време на епидемията не им се е наложило да прекъсват работа. Други 25 на сто са били в отпуск (16 процента от тях в платен и 9 на сто - неплатен).

Пет процента твърдят, че са загубили работата си и още не са намерили нова, а 2,4 на сто посочват, че са загубили работата си, но вече са намерили нова. Една трета от интервюираните не работят и пред тях не стои въпросът за оцеляване на трудовия пазар (става дума за пенсионери, за учащи, за жени в майчинство и т.н.).

Според данните 30 на сто от интервюираните посочват, че възнамеряват да отидат на почивка през лятото. Цели 50 на сто обаче заявяват, че няма да почиват. Една пета от анкетираните все още нямат конкретни планове и вероятно изчакват да има по-голяма яснота относно развитието на епидемията у нас, а може би част от тях тепърва ще оценяват финансовите си възможности.

Сред категорично решилите да почиват през това лято най-често се срещат млади хора на възраст до 40 г., мъже, образовани и заможни респонденти, както и жители на столицата.

Единствено сред столичаните делът на желаещите да почиват е по-голям от този на посочващите, че няма да почиват. В населените места извън столицата заявяващите, че няма да почиват през това лято, са по-висок дял от тези, които могат да си позволят отдих.

Социолозите отбелязват, че особен интерес представляват отговорите на въпроса къде ще почиват онези българи, които възнамеряват да ползват летни отпуски и да пътуват. Немалка част от тях са давали повече от един отговор на този въпрос.

Близо 17 на сто от българите възнамеряват да почиват на българското Черноморие, а 9 на сто твърдят, че ще отидат на планина или на балнеокурорт у нас. 6.3 процента ще почиват през лятото на вила или на село.

На море в България ще почиват предимно млади хора на възраст между 18 и 40 г., главно жители на областните центрове и на малките градове на страната.

На планина или на балнеокурорт в България ще почиват главно хора на възраст между 50 и 60 г. На вила и на село ще почиват най-често българите на възраст над 60 години.

4,3 на сто от интервюираните твърдят, че ще отидат на море в Гърция, а около един процент избират морето в Турция. На море в друга страна (не в Гърция и Турция) посочват, че ще почиват под 1 процент. 2,3 на сто възнамеряват да отидат на екскурзия в чужбина.

Най-често се готвят да почиват в чужбина столичани, като сред тях е разпространена по-често, отколкото за страната, и опцията "екскурзия в чужбина".

Най-често желание да почиват на море в Гърция изразяват хората на възраст между 40 и 50 години. Турция е предпочитана дестинация за отдих от българи на възраст между 30 и 50 години. За екскурзия в чужбина пък се стягат най-често хората на възраст между 18 и 40 г. и столичани.