Американски и китайски молекулярни биолози откриха верига гени, която кара стволовите клетки в стъблата на глога и портокаловите дървета и други растения да спрат развитието си по такъв начин, че да се получат шипове, съобщи ТАСС.

"Хората наричат шипове всички бодливи части на растенията, но от позицията на ботаниците те се различават от други остри израстъци, като игличките на кактусите или на малините, а и бодлите на розите", пишат учените в "Кърънт байолъджи".
Шипове има също бугенвилията и други цитрусови плодни дръвчета.

За стотици милиони години еволюция растенията са си изработили много защитни приспособления срещу тревоядни животни и паразити. Такива са токсините, бодлите, шиповете, игличките.

Генетиците и селекционерите отдавна се интересуват как се "отключва" подобен защитен механизъм, за чието поддържане е необходима много енергия. Ако го блокират, някои селскостопански култури не само ще станат по-безопасни за ръцете на берачите, но и значително може да бъде увеличен добивът от тях.

Молекулярните биолози под ръководството на Вивиан Айриш от Йелския университет са изучили как растат стволовите клетки, които отговарят за формиране на шиповете на цитрусите. За целта са отгледали хибриди на портокали и лимони и са наблюдавали растежа им, като са ги сравнявали с разновидност на лайм без шипове. Така са открили три гена, TI1, TI2 и WUS, които карат стволовите клетки да спират растежа си и така да образуват шипове. Манипулирайки тези гени, учените са създали растения, на които вместо шипове порастват клони.