Да гледаш света от покрива на болницата. Това може и да звучи метафорично за мнозина, но през последния месец е действителността за двама лекари от МБАЛ- Хасково, които са на първа линия в борбата с новия коронавирус.

Покривът е възможност за тях за глътка въздух, но и възможност да обсъдят с колегите си ситуацията, за общуване с близките хора на живо.

Повече от 30 дни анестезиолозите д-р Георги Димитров и д-р Владимир Вълев не са напускали клиниката в грижа за пациентите, настанени в тежкото отделение за анестезия и интензивно лечение с усложнения от коронавирусната инфекция. За съжаление първия от тях губят. Това е 58-годишният мъж от Хасково, който не успя да пребори Ковид-19. До втората пациентка, приета в ОАИЛ, двамата лекари са неотлъчно вече 33 денонощия.

Не започнах разказа си за д-р Георги Димитров и д-р Владимир Вълев с изречението „Те са нашите герои“. Не искат така да бъдат представяни. Казват, че не се чувстват герои, обстоятелствата са ги въвлекли в най-дългото дежурство в живота им.  И най-голямото професионално предизвикателство. Реалистично обясняват ситуацията-действали са, както професионалната етика налага. И усещането им за призвание.

Часът е 10.30, неделя, 31-ви май. С леко притеснение, осъзнавайки заетостта им и отговорността, която имат, позвънявам на д-р Димитров по телефона, за да го поздравя за всеотдайността и да го помоля за кратко интервю. Лекарят е любезен, но отклонява искането ми с обещание, че по-късно ще се чуем, и обяснението, че в момента с колегата му обличат специалните костюми- изискващи прецизност действия, за да влязат при пациентката си, за чийто живот се борят повече от месец. Това е 36-годишната жена от с.Криво поле, която се завърна от Нидерландия със самолет в края на март в тежко състояние-с нелекуван диабет и с диагноза Ковид-19. Състоянието й бързо се влоши и от Инфекциозно отделение беше прехвърлена в ОАИЛ, където се наложи да бъде интубирана. От този момент нататък ежедневието на пациентката и лекарите, които се борят за живота й, се слива...

Часът е 21.13. Телефонът ми звъни. Д-р Георги Димитров удържа на обещанието си. Почти 12 часа по-късно от сутрешния ни разговор има възможност да се обади отново.

Задавам му въпроси за страха, за избора, за това как професионалистът успява да овладее чисто човешките емоции, за момента на началото и за предстоящия, в който с колегата му д-р Владимир Вълев ще предадат щафетата на други свои колеги на първи юни. Двамата ще са за три седмици в отпуск, преди отново да се върнат на работа. Вече могат да отстъпят от дългото си дежурство, понеже пациентката в отделението е с първа отрицателна проба за коронавирус. Двамата медици също са се тествали и са отрицателни. Ще си тръгнат от АОИЛ, обаче чак вечерта в понеделник, след като са предали до най-малък детайл на застъпващите си колеги всичко необходимо-как да са прецизни в собствената си безопасност, и най-вече всичко, което касае пациентката. Защото борбата за живота й продължава.

-Д-р Димитров, поздравявам ви –вас и колегата ви д-р Вълев за себеотдайността. Но не са поздравите само от мен-във Фейсбук върви акция, в която хората ви аплодират и ви наричат „герои“.

-Герои-не. В отделението сме вече 33 дни, но не тръгнахме с тази нагласа за толкова дълго дежурство. Обстоятелствата го наложиха.

С колегата ми сме неотлъчно до пациентката, която е все още в тежко състояние, все още не може да диша без помощта на апарат. Но имаме надежда. Нейната рентгенография беше потресаваща към момента на привеждането й в интензивното отделение. Тя буквално нямаше бял дроб. Беше дори по-зле от първия ни пациент-58-годишният мъж от Хасково, когото, за съжаление, загубихме, въпреки че и за него направихме също всичко необходимо и възможно, за да се преборим. Затова в нашата професия няма геройства. Ние сме лекари- печелим, но и губим...

 -Вашите дежурства в ОАИЛ обикновено са тежки. Разказаха ми, че през този месец са ви виждали да почивате на покрива на болницата. Това по принцип ли се случва или сега заради обстоятелствата? Какво е да гледаш света от покрива на болницата, какво си мислите в тези моменти на глътките чист въздух?

-На покрива излизаме не само за релакс, там имаме възможност да комуникираме с колегите. Изкарахме късмет- в тази част на отделението сме, откъдето имаме излаз нагоре, към покрива. Така на покрива не само се консултираме с други лекари, а и получаваме храна, вода, както и необходимите ни предпазни облекла. Дели ни на практика една врата. Там имахме възможности през това време и да се виждаме и с близките си на живо, но на достатъчно разстояние, без да застрашаваме никого. Така че много не съм се замислял върху това как изглежда света като цяло оттам през този един месец.

- А как точно с колегата ви-д-р Вълев останахте в отделението, как беше направен този избор? Как реагираха близките ви, когато разбраха, че оставате за толкова дълго на работа?

-Абсолютно доброволно решение. А близките ни реагираха нормално. С разбиране, че в крайна сметка ние сме си избрали тази професия и трябва да поемаме отговорности и рискове. Останалото е все едно пожарникарят да напусне мястото, което гаси, защото в един момент е много рисковано.

-Имате ли талисмани през това време в болницата-нещо, което да ви пази?

-Не, ние сме лекари. Ежедневието ни непрекъснато е свързано с контакт с пациенти, които са ХИВ позитивни, с Хепатит, в момента се борим с коронавируса, така че талисманите ги оставяме настрана.

-Как овладявате чисто човешките емоции?

-Не можем да си позволим да се поддаваме на емоциите. Това е професионално овладяване.

-Следите ли новините?

-Не сме пускали телевизия, въпреки че имаме. Единствено следим новините в интернет.

-Питам ви, защото много хора все още смятат, че коронавирусът е конспирация.

-Който си няма работа да се впечатлява от такива конспиративни теории. Но им пожелавам да не се  сблъскват с този вирус, защото не се знае как ще реагира имунната им система. За всеки това е една неизвестна.  

-Изпитвахте ли страх-чисто човешки от това да не се заразите?

-Страх? Не, в никакъв случай не страх.

- Кой бе най-тежкият момент?

-Много са. Серия от моменти.

-Кога беше най-голямото предизвикателство?

-Може би беше моментът в който оцеля 36-годишната жена. Защото първите 12 дни нямаше никаква перспектива, че това може да се случи. 12 денонощия тя беше с отнето съзнание под анестезия.

-Бихте ли направил отново този избор- да сте на първа линия толкова дълго време без почивка?

-Това е труден въпрос.

-Докторе, оценявам този честен отговор от вас.

-По този начин смятам, че е самоунищожително. Не че не бих приел отново това професионално предизвикателство, но кому е нужно, след като има ресурс, който може да се използва. Сега с колегата ми работим без сестри, без санитари, само двамата.

Проблемът е, че самият факт, че има в отделението пациенти с коронавирус внесе смут. Има напуснали колеги, сестри. Много бяха ужасените: Идва чумата, ще се мре!

-Какво ще кажете за вашите колеги на първа линия, поели риска като вас? На тези от Инфекциозното отделение, които се заразиха и преболедуваха Ковид-19- медицински сестри и лекарка?

-Те отпреди нас работят с пациенти с коронаворус. При тях нямаше такъв смут, както при нас. Дори има и хора в това отделение в пенсионна възраст, които работят, на първа линия са. Възхищавам им се!

При нас в интензивното никога не се знае какъв човек идва и в какво състояние е.

В случая и двамата пациенти в ОАИЛ приехме с доказан коронавирус. Но ние си създадохме условия да се пазим.

Натрупахме опит с първия пациент, не само за болестта, но и по отношение на нашата безопасност. Изчистихме някои дребни детайли и в движение.

Надявам се и утре да сме негативни. Много неща трябва да предадем на колегите, които ще дойдат на смяна.

-Какво ще е първото нещо, което ще им кажете?

-Те няма да дойдат напълно в непознатото, защото държим комуникация с тях непрекъснато. Но първото нещо ще е как да се облекат и да се пазят. И за пациентката имаме много какво да им предадем.

-С  отрицателен резултат сте и двамата с колегата ви и няма да сте в 14- дневна карантина, излизате в отпуск на първи юни, какво е първото нещо, което ще направите?

-Смятаме освен писиар тест, за по-голяма сигурност и пълнота, да си направим и изследване за антитела, за да разберем дали все пак не сме се срещали с коронавируса. А първото нещо, което ще направим в отпуската, е да се наспим.

-Докторе, как излизате от този един месец, с какви поуки и чувства?

-Винаги, когато преодоляваш някакви трудности излизаш и по-силен, и по-мъдър.

Красимира Славова

Аплодисментите са за двамата лекари.