Психологическата манипулация може да се дефинира като използване на неоправдана сила (социална, семейна, сексуална, финансова, професионална и др.) с цел манипулаторът да се облагодетелства за сметка на своите жертви.
Умишлената психологическа манипулация се различава от здравословното социално влияние, при което участващите страни са равноправни. При манипулативните взаимоотношения един човек експлоатира егоистично и безскрупулно друг.
Методите на манипулативност включват: негативна манипулация (непрекъсната критика, вменяване на чувство за срам, изключване от определена група, социален натиск, враждебни заплахи); положителна манипулация (престорена дружелюбност, неискрено ласкателство, лъжливи обещания); измама и интриги (лъжа, измама, кражба, неетични методи, оправдания, обвинения, избягване на отговорност); стратегическа безпомощност (манипулаторът се прави на слаб, влиза в ролята на мъченик, вменява вина); враждебност и насилие (тормоз, избухвания, заплахи, физическо / психическо / емоционално насилие).
Защо манипулаторите манипулират? Хроничната манипулация често се използва като средство за оцеляване в силно конкурентна среда, особено когато човек няма власт и контрол. Патологичната манипулация може да е резултат от семейни, социални или професионални проблеми.
А. Фамилна обремененост. Бил ли е манипулаторът повлиян от други манипулативни членове на семейството си? Имало ли е в семейството му борба за икономическо или социално оцеляване? Имало ли е конкуренция за власт, контрол, любов, обич, приемане, статут, привилегии, финансови и материални ресурси? Имало ли е борба за власт между членове на семейството, или срещу външни лица?
Б. Изпитвал ли е манипулаторът някакви социални слабости, бил ли е в неравностойно положение, докато се е формирал като личност? Бил ли е изключван по някакъв начин в социално, икономическо, културно, професионално отношение, докато се е опитвал да стане част от приетата норма?
В. Имало ли е някакви социални, професионални или обществени норми, насърчавали лукавството, интригантството, договорките, пазаренето, възползването от човешките слабости, жестокостта и други форми на косвено влияние и власт?
Хроничната манипулация често (но не винаги) се заражда в силно конкурентна среда, в която различни участници (членове на семейството, съученици, колеги, социални групи, икономически интереси) се борят за власт, влияние, ресурси и предимство, и в която манипулаторът няма пряка власт и контрол върху дадена ситуация. Манипулаторът се чувства ощетен, слаб, неравнопоставен или жадува за повече власт, влияние и привилегии, и прибягва до хитрост и задкулисни игри, за да постигне това, което желае. С течение на времето този тип поведение може да стане хронично, с неизбежни разрушителни последици за манипулатора.
В заключение, манипулацията, която често започва като инстинкт за оцеляване или самосъхранение, се превръща в патологична експлоатация, а в най-лошите случаи прераства в насилие.
Алтернативите на манипулативността са самоосъзнаването, истинността, почтеността и способността за конструктивно решаване на проблеми.
Източник: psychologytoday.com
