Нови сателитни данни на Европейската космическа агенция (ESA) разкриват, че мистериозната аномалия на отслабване на магнитното поле на Земята, продължава да се развива, като най-новите наблюдения показват, че скоро може да има повече от едно от тези странни явления.

Южноатлантическата аномалия е огромна зона с намалена интензивност в магнитното поле на Земята, простираща се от Южна Америка до югозападна Африка.

Тъй като магнитното поле на нашата планета действа като своеобразен щит. То предпазва Земята от слънчеви ветрове и космическо излъчване, в допълнение към определянето на местоположението на магнитните полюси, Затова всяко намаляване на неговата сила е важно събитие, което трябва да наблюдаваме отблизо, тъй като тези промени в крайна сметка може да имат значителни последици за нашата планета.

В момента няма нищо тревожно. ESA отбелязва, че най-значимите ефекти в момента се свеждат до технически неизправности на борда на спътници и космически кораби, които могат да бъдат изложени на по-голямо количество заредени частици в ниска орбита, докато преминават през Южноатлантическата аномалия в небето над Южна Америка и южния Атлантически океан.

През последните два века магнитното поле на Земята е загубило средно около 9 процента от силата си, казва ESA, при спад в минималната сила на полето в Южноатлантическата аномалия от приблизително 24 000 нанотесла до 22 000 нанотесла през последните 50 години.

Точно защо това се случва остава загадка. Магнитното поле на Земята се генерира от електрически токове, произведени от въртяща се маса от течно желязо във външното ядро ​​на нашата планета, но макар това явление да изглежда стабилно във всеки даден момент, в голям времеви диапазон, всъщност никога не е постоянно.

Изследванията показват, че магнитното поле на Земята е постоянно в промяна и на всеки няколкостотин хиляди години се преобръща, като северният и южният магнитни полюси сменят местата си.

Този процес всъщност би могъл да се случва по-често, но докато учените непрекъснато спорят кога следва да станем свидетели на подобно събитие, даже периодичните блуждаещи движения на магнитните полюси на Земята карат геофизиците да гадаят.

Във всеки случай не е напълно ясно как тези обръщания могат да бъдат обвързани с това, което в момента се случва с аномалията в южния Атлантик, за която някои предполагат, че може да бъде причинена от голям резервоар от плътна скала под Африка.

Сигурното обаче е, че тази аномалията не стои мирно. От 1970 г. насам аномалията се увеличава, както и се движи на запад със скорост от около 20 километра годишно. Но това не е всичко.

Нови данни от спътниците Swarm на ESA показват, че в рамките на последните пет години в аномалията започва да се отваря втори център с минимална интензивност.

Това предполага, че аномалията може да се раздели на две отделни клетки - едната над средата на Южна Америка, а нова, нововъзникваща клетка да се появи на изток край бреговете на югозападна Африка.

"Новият източен минимум на аномалията в Южния Атлантик се появи през последното десетилетие и през последните години се развива енергично", казва геофизикът Юрген Мацка от Германския изследователски център за геонауки.

"Сега предизвикателството е да разберем процесите в ядрото на Земята, предизвикващи тези промени".

Точно как ще се развие аномалията по-нататък е неизвестно, но предишни изследвания предполагат, че нарушения в магнитното поле като това може да са повтарящи се събития, които се случват на всеки няколкостотин години.