Създателите на паметника „Лъвът“ в местността Иванов камък се събраха и заедно отидоха до там 40 години по-късно. Единственият който не успя да се включи в емоционалния поход беше Петър Генов. Димитър Кабаков, Светлозар Чавдаров, Тодор Стоименов и арх. Георги Савов се срещнаха със своя наставник в благородното дело Паун Ташев. Заедно с тях бяха някои от децата и съпругите им. Част от тях видяха за пръв път паметника в Буковския балкан и си пожелаха след още 10 години отново да имат сили и в същия състав да стигнат до там. Емоциите и спомените заляха порасналите момчета още на срещата на изходния пункт- площада в село Буково. Тодор извади стара тетрадка с червена подвързия, в която е водил записки и показа на бай Паун стихотворението за паметника, написано преди 40 години.

Всичко започва с археологическия лагер, организиран от Историческия кръжок с ръководител Георги Чапаров. С будните младежи общува често местният краевед Иван Петров Найдев. Един ден той повежда Димитър и Георги и им показва скала, която се намира недалеч от лагера. Споделя с тях мечтата си на тази скала да бъде поставен паметен надпис в чест на 1300 години България. През учебната година Георги, който е ученик в художествената гимназия, заедно със свои съученици подготвя проект и го очертава в реални размери на амбалажна хартия. Първоначално идеята е била да бъдат повече хора, но в планината се качват петимата, едва 17-годишни, и бай Иван. Без бай Иван нямаше да има нищо, споделя Светлозар – от идеята до края заслугата е негова. Момчетата изграждат лагер на около 30 мин път от скалата, до реката. Още първата нощ изпитват „романтиката“ на това да спят в палатката под леещ се дъжд и да чуваш тътена на гръмотевици. Всеки ден оставят по един дневален, който трябва да се грижи за храната. „Бяхме взели всякакви рецепти за боб, картофи, ориз и брашно на огън“, спомнят си порасналите момчета. И все пак храната съвсем не е вкусна. Често бобът хрупа, а оризът е твърд. Оказва се, че палатката е на пътя на стадо крави, които им създават проблеми. Едно от задълженията на дневалния е и това – да отбива кравите.

Не потръгват нещата и със скелето. Наоколо има материал, дават им една торба пирони, но се нуждаят и от здрава ръка, и от опитен човек. Тогава се появява бай Паун. По молба на Иван Петров той се присъединява към групата. Почти половината от времето им отива за изграждане на скелето и изрушкването на кожуха на скалата.

За радост на момчетата „на свиждане“ идват родителите им. Някак неочаквано се появява дядото на Светлозар и решава да остане, за да помага с храната. По-късно разбират, че дядото е „командирован“ от майките. Но това става ясно по-късно, а в оня момент те са доволни, че най-после ядат нормална храна.

След като скелето е готово, а скалата почистена от ронливия слой, започва и работата по издълбаване на лъва и надписа. Налагат амбалажната хартия, очертават местата за дълбане с блажна боя и всеки хваща длетото. Два месеца след началото всичко е готово. Под „помпона“ на опашката на лъва е вградена капсула с послание към хората, които ще честват 14 века България. Под паметника има оловна плочка с имената на създателите.

Година по-късно, на 19 октомври, България чества 1300 години от създаването си. В този ден умира Иван Петров. Паметният орден за приноса му е връчен служебно, без церемонии на сина му.

Днес мъжете разказват за това свое дело като за приключение. Синовете на Тодор и Светлозар казват, че биха се лишили от всички удобства без липсата на баня. Мога без интернет и телефон, да спя на палатка, да работя, но без баня ще ми е трудно признава Александър Чавдаров. А баща му се смее, че са ползвали реката за тази цел и съвсем не е било страшно.

Точка на своята работа поставят със събарянето на скелето. Няколко месеца по-късно Димитър Кабаков се връща на мястото и открива лагера разрушен – всичко, което са пригодили е разбито на малки парченца. Години след това той не е сигурен дали и паметникът е запазен. Преди 6 години с радост открива публикация в Parvomai.NET за поход до "Лъва" . Оттогава поддържа връзка с бай Паун, а тази година успя да организира и тази среща – поход.

40 години след създаването на паметника момчетата получиха паметно флагче и благодарствено писмо от кмета на община Първомай Николай Митков:

"Община Първомай Ви благодари за създаването на паметника 1300 години България в скалите на Буковския балкан.

Преди 40 години Вие оставихте следа в културата на България. С труда си не просто сътворихте величествен обект с художествено, историческо и политическо значение, той не е само плод на мечтите на човек с мащабно мислене, какъвто е бил инициаторът Иван Петров. В този паметник вие сте влели енергията на младежкото Ви дръзновение и ентусиазма на Паун Ташев. Паметникът отдавна не е само белег за принадлежност към България - най-старата държава в Европа, запазила името си. Той заживя свой нов живот и неочаквано за мнозина се превърна в притегателен център и дестинация за много пешеходни туристи...

Вашият паметник с годините се превръща в ценен ресурс за местното население. С много малко усилия пътеката до него може да се превърне в любима дестинация, а ние обещаваме да я направим още по-известна.“

Пътеката до паметника днес се поддържа най-вече благодарение на ентусиазма на Паун Ташев и с помощта на местните туристи.

Теодора Кирякова