Фактът, че един предишен смъртоносен коронавирус, SARS, не е блокирал света като сегашния, поражда съмнения у някои хора.
Други задават въпроса защо има нужда от ваксина сега, за да спре разпространението на новия коронавирус, след като ваксина никога не е била разработвана за SARS.
"Приказката за SARS и нейния нов братовчед, който причинява COVID-19, SARS-CoV-2, показва колко непредвидими могат да бъдат вирусите, особено когато прескачат от животни към хора. Разбирането на възникващите инфекциозни заболявания трябва да бъде приоритет. SARS, който уби около един на всеки 10 заразени, се оказа силно смъртоносен, но в крайна сметка и някак мистериозно изчезна", разказва на страницата на The Conversation Мерилин Русинк (Marilyn J. Roossinck) от Университета на Пенсилвания.
Коронавирусите са голямо семейство от вируси, вариращи от обикновената настинка до по-тежките заболявания, включително новият коронавирус и SARS.
Брой на случаи на заразени и смъртни случаи на SARS 2003 г. Кредит: Wikimedia Commons
Как се разпространи вирусът на SARS
SARS, или тежък остър респираторен синдром, се появява за първи път в провинция Гуангдонг, Китай през ноември 2002 г., когато лекарите там забелязват необичайна пневмония. Но болестта не е била докладвана по това време на Световната здравна организация.
През февруари 2003 г. в Ханой, Виетнам възниква друго огнище и служител на СЗО, който по-късно умира, след като преглежда пациент там и докладва за голямо огнище в главния офис на СЗО на 10 март 2003 г.
Междувременно лекар от провинция Гуангдонг пътува до Хонконг и отсяда в хотел Metropol, заедно с редица други пътници от цял свят. Лекарят се заразява с това, което сега се нарича SARS-CoV-1. Вирусът е предаден на поне дузина други гости на хотела. Двама се завръщат в Канада и донасят вируса там. Един се завръща в Ирландия, един в САЩ. Трима отиват в Сингапур, а един - във Виетнам. Освен това няколко души са хоспитализирани в Хонконг, заради което пламва и болницата там.
От този момент SARS се разпространява в голяма част от света, въпреки че повечето случаи остават в Азия. Вирусът е агресивен и смъртоносен. Обикновено пациентите проявяват симптоми в рамките на два до три дни. Появяват се и съобщения за инфекции без симптоми, както при COVID-19.
Носят се маски, поставят се скенери за температура на всички основни места, където се събират хора, в Китай и други части на Азия са въведени карантини, вирусната инфекция достига пика си в края на май 2003 г. и след това тя изчезва. Строгите карантинни мерки имат ефект и до юли 2003 г. СЗО обяви, че заплахата е преодоляна.
Общо има малко над 8000 случая на SARS-CoV-1 и около 700 смъртни случая. В САЩ има общо 29 потвърдени случая и няма смъртни случаи. Икономиката в Хонг Конг, с голям туристически компонент, е силно засегната от SARS през 2003 г., както сега туристическа индустрия по целия свят е една от най-силно засегнатите части на икономиката заради SARS-CoV-2.
Коронавирус. Кредит: Wikimedia Commons
Как убиват братовчедите?
SARS-CoV-1 и SARS-CoV-2 са тясно свързани вируси. Учените смятат, че и двата вируса произхождат от прилепи. РНК геномите на вирусите са около 80% идентични. Какво означава това?
Нашите собствени геноми са над 98% идентични с тези на шимпанзетата, така че 80% изглежда много по-малко подобни. За вирус обаче, особено такъв с РНК геном, това всъщност означава, че са много тясно свързани.
Това е така, защото вирусите могат да мутират много бързо. Те правят много грешки, когато копират геномите си, и правят хиляди копия за няколко часа.
Двата вируса имат много подобни протеини от външната си страна и използват едни и същи протеини, или рецептори, с помощта на които проникват в нашите клетки. Тези рецептори се намират в много различни типове клетки.
Повечето проучвания на SARS-CoV-1 се фокусират върху белите дробове, защото там се развива най-тежкото заболяване, но и двата вируса могат да заразят много различни органи. Няма да научим колко често други органи се заразяват със SARS-CoV-2, докато не се направят достатъчно аутопсии и да се разбере напълно начина, по който вирусът причинява заболяването.
Развитие на епидемията на SARS 2003 г. Кредит: Wikimedia Commons
По какво се различават и как това се отразява на хода на пандемията?
SARS-CoV-1 бе по-агресивен и смъртоносен от SARS-CoV-2. Въпреки това, SARS-CoV-2 се разпространява по-бързо, понякога със скрити симптоми, което позволява на всеки заразен човек да зарази няколко други. Сегашната оценка е около трима, но учените, няма да узнаят реалното число, докато не тестват много повече хора и да разберат ролята на безсимптомните случаи.
Най-важната разлика е, че в проследяването на контактите - или да се разбере кой е бил изложен на заразен с вируса човек. При вируса на SARS това бе сравнително лесно - у всеки се появяват тежки симптоми след два до три дена.
При SARS-CoV-2 са необходими около две седмици, за да се появят симптоми и много хора изобщо нямат никакви симптоми.
Възможно е да си спомните кого сте имали контакт през последните два дни но за последните две седмици това е малко вероятно. Този важен инструмент за контрол на пандемията е много труден за изпълнение. Това означава, че единственото безопасно нещо е да се поддържа изолация на всички, докато пандемията не се овладее.
Защо няма ваксина срещу SARS?
Изследвания на ваксини срещу SARS-CoV-1 са започнати и тествани върху моделни животни. Инактивиран цял вирус е използван при порове, примати и мишки. Всички ваксини довеждат до защитен имунитет, но се развиват усложнения. Ваксините довеждат до имунна болест при животните. Не са правени проучвания върху хора, нито са създавани още ваксини, тъй като вирусът изчезва. За края на SARS-CoV-1 допринасят много фактори, може би включително лятното време и със сигурност строгата карантина на всички, които са имали контакт със заразени хора, но всъщност е неизвестно защо приключва епидемията. Вирусите са непредсказуеми!
Много от ваксините, разработвани за SARS-CoV-2, са доста различни и много от тях използват само малки части от вируса или РНК на вируса. Това може да заобиколи проблемите с ваксините срещу SARS-CoV-1, при които е използвана голяма част от вируса.
Разработването на ваксини има голям експериментален компонент, правят се обосновани предположения и опитват се различни неща и се проверяват как работи. Затова има такова огромно разнообразие от ваксини, които се тестват от различни лаборатории по света.
Източник:
The mysterious disappearance of the first SARS virus, and why we need a vaccine for the current one but didn’t for the other, The Conversation
