Коментар от Веселина Петрова:

Значи... Вчера шефът на Щаба, каза, че много ще умрат.

Днес премиерът се разпореди в понеделник да отворят врати търговските обекти. Разбира се, при всички мерки за безопасност.

Решението било взето след среща с представители на големи търговски обекти тип мол и на Българската ритейл асоциация.

Значи приемам го лично. Защо молът да може, а детската градина или училище – не. А че всички ученици се пъхат по моловете и на площадките, няма значение. А че всички родители и деца се побъркаха взаимно, опитвайки се да оцелеят в тази ограничена среда – пак няма значение. Честно, писна ми.

Децата имат много повече нужда от социална комуникация, а родителите – от възможност да ходят на работа, отколкото моловете от клиенти. Щото като нямаме работа, няма да има и клиенти.

Не разбирам аз тази схема за постепенно връщане към нормален живот. Няма нормален живот за родителите на децата, които ходят на ясла и градина, нито за тези, които имат ученик у дома. Докато се правим на учители, други ще си избират маркови тоалети и грим. Не съм съгласна. Ама кой ли ме пита? То и без това годината мина. Да взема да се преквалифицирам и да отворя една детска забавачка. И без това ще се стои у дома до десето нареждане. Поне бизнес да завъртя. Нали трябва сметки да се плащат, данъци, да се купува храна, играчки. Айде морето, може и с ваучер да го изкараме. Ангелкова обеща. И чадърите на половин цена, ако са, септември ще бъде май.

А на здравния министър – много здраве от мен. Да вземе един ден да дойде вкъщи да го питам кое е здравословно и кое не. Ама не смее. И как ще смее? То гледането на деца не е като да пишеш правила и закони, от които нищо не разбираш. Щото законът на теб не ти влияе, а тези, на които се отразява, не могат да се оплачат. И всичко е наред.

Извънредна е тази обстановка. И още по-извънредна ще става. Само да не излезе извън контрол.

За семейството говоря, не за държавата.