Стотици хиляди души у нас са поставени между чука на социалната отговорност и наковалнята на безпаричието и дълговете. 59% споделят, че техните доходи са намалели, а за 24% от тази група намалението е наполовина и повече. Картината показва отслабване и размиване на онова търпение, което продължават да ни „предписват“ медицинските експерти. Този процес има два аспекта – изчерпване на личните финансови резерви и девалвация на някои от най-често препоръчваните правила и ограничения. Извънредното положение, към което не е приспособена психиката ни, тревогата, ограниченията и забраните вещаят ръст на социалното напрежение и потенциален разрив между масовите нагласи и властта.

За това предупреждават социолозите от агенция "Афис" на база публикувано днес проучване за резултатите от въведеното на 13 март у нас извънредно положение. 

Поводът за потърсената равносметка от социолозите е изминаването на два месеца от началото на мерките, а също и фактът, че за пръв път след Втората световна война у нас е обявено общодържавно извънредно положение.

Какво разкриват данните?

15.6% от анкетираните пряко или косвено познават поне един човек, който е направил тестове за коронавируса и се е оказал „чист“. 4% – са научили, че техен познат е потвърден носител на вируса. Още 8% знаят за хора, които биха искали да се проверят, но са възпрепятствани заради непосилната цена на услугата. И други 8% имат в кръга на своите преки и косвени контакти от първи порядък хора, които подозират, че вече са го прекарали, защото си спомнят за неразположение с признаци, сходни на тези при COVID-19.

Темата за тестовете е най-силно обсъждана в столицата. В нея между 33% и 47% познават (пряко или косвено) човек, на когото е правена проверка. Въпреки че част от анкетираните на този въпрос са посочвали повече от една възможност за отговор, обхватът на направените антивирусни тестове не надхвърля една пета от населението, като се има предвид и това, че мнозина от тестираните са преминали през тази процедура повече от един път.

Социалната дистанция е ограничила пътуванията, възможността за работа в малки помещения и цял ред услуги, в това число и на свободното време, с което се е отразила на заетостта. 59% споделят, че в крайна сметка техните доходи са намалели, като 24% от тази група сочат намаление наполовина и повече. За 38% приходите са останали същите. Най-вече това важи за хората в пенсионна възраст. Само 3% имат повече приходи, поради естеството на тяхната дейност. Сред тях вероятно са пряко ангажирани в кампанията медици, полицаи, аптекари, производители на някои предпазни средства, разносвачи на готова храна, куриери, IT сектора и други.

Същия въпрос задават от "Афис" в началото на извънредното положение, но формулиран в бъдеще време: „Как очаквате да се отрази на Вашите доходи извънредното положение?“. "Към края на периода можем да констатираме, че опасенията сред 31%, че драстично ще обеднеят, са се сбъднали не за всички, а за 24%, тоест със 7% по-малко. Очакващите не само запазване, но и увеличение на доходите са били 1%, а в края на периода се покачват на 3%", посочват от социологическата агенция.

Данните показват значителна разлика между столицата и останалата част на страната. Загубилите голям дял от доходите в София са далеч по-малко (15%), отколкото в провинцията. Почти всеки втори изпитва намаление „донякъде“, а онази, които са увеличили доходите си, са 6%, което е двойно над средното.

"Затвърждава се впечатление, че сега преживяваме по-рязко драстичен ефект върху цялостния живот на обществото и индивида. Затова след два месеца силно ограничена активност очакваме, че дори ако биха изчезнали всички прилагани ограничения, заетостта и производството вероятно дълго време няма да се възстановят поради елементарна липса на пари у хората и привързването към крайно пестелив стил на потребление", пишат още от "Афис".

Според официалните данни до момента малко над 60 хиляди граждани на страната са проверени за COVID-19 и той е открит в малко над 2 хиляди души. Тъй като не са намерени нито ваксина, нито бързо лечение, почти сигурно е, че още дълго обществото ще трябва да понася някакви форми на извънредно положение, към което не е приспособена нито нашата масова психика, нито повечето елементи на социалната структура – тревогата, ограниченията и забраните, растящата роля на администрацията във всекидневния живот и още по-голяма условност за реализация на всевъзможни житейски планове. Това все повече се разбира от населението и вещае ръст на социалното напрежение и потенциален разрив между масовите нагласи и властта - предупреждават социолозите.

През март 52% от хората очакваха да видят края на епидемията до няколко месеца и едва 15% очакваха ситуацията да продължи повече от година. Първото от посочените числа спада през април на 48%, а през май достига 35%. Второто плавно нараства с 12 пункта и достига 27%. Като цяло в момента малко под половината (45%) от хората в страната очакват животът да се върне към нормалното до месец или няколко месеца, а 55% насочват взор към края на годината или след нея. Сега вероятно ще се сблъскаме с нарастващото масово убеждение, че няма нищо по-трайно от временното положение.

Картината показва отслабване и размиване на онова търпение, което продължават да ни „предписват“ медицинските експерти. Този процес има два аспекта – изчерпване на личните финансови резерви и релативизиране и девалвация на някои от най-често препоръчваните правила и ограничения.

На въпроса „Ако извънредните мерки продължат, колко време можете да издържите финансово?“ 4% отговарят „седмица“, 26% „месец“, 22% „три месеца“, 10% „половин година“, 26% „по-дълго“, а 13% „вече не издържам“. Може да се констатира, че сумарно около 16% са останали без особено пространство за маневриране. Това число не бива да бъде подценявано. То означава, че група от порядъка на стотици хиляди души са поставени между чука на социалната отговорност и наковалнята на безпаричието и дълговете. Сред тях значителна част са силно притеснени, дори да не протестират публично. И даже е по-зле, че мнозина ще пострадат „тихо“ и незабелязано от социалните структури за взаимопомощ, които често биват разхлабени – било колеги или съученици, било роднини, приятели, съседи и други. Същевременно краят на пролетта традиционно бележи подобрение на възможностите за заработки. Затова онези, които мислят, че са подсигурени до три месеца, са намалели от 57% на 48% за сметка на нарастването на други, които биха издържали финансово повече от година.

Все повече се поставя под въпрос и способността на обществото доброволно да си налага всички предписания за физическа дистанция. На въпроса „Независимо от промяната на извънредните мерки, ще продължите ли да поддържате физическа дистанция с околните и да използвате лични предпазни средства?“ 38% отговарят „Ще продължа да ги спазвам стриктно“, (само че в този дял натежават най-възрастните), 48% възнамеряват да се придържат към част от мерките, а 11% изобщо ще ги игнорират. 4% дори откровено си признават, че и досега не са ги спазвали. С оглед на удълженото прилагане на извънредните мерки и при нарастващата убеденост, че това може да продължи дълго, цитираните дялове ще търпят промяна във вреда на спазващите ги и в увеличение на отказващите да се дисциплинират.

Проучването е проведено в период, когато все още не е известно, че правителството ще продължи извънредните мерки с още един месец, до средата на юни, така че анкетираните са отговаряли на въпросите с нагласа за предстоящия край на тежките социални ограничения.