Когато става дума за произведения на класическа литература, хората обикновено се разделят в три лагера.

1. Тези, които са ги чели.
2. Тези, които се преструват, че са ги чели.
3. Тези, които казват, че ще ги прочетат, но никога не го правят.

Сваляме шапка на първия лагер, но нека не бързаме да обвиняваваме хората от лагер две и три. В края на краищата, класическите романи често може да изглеждат направо страшни – не на последно място, защото са често са доста дълги. „Война и мир“ е над 1400 страници, „Дон Кихот“ - близо 1000, а „Одисей“ на Джойс дори да не е с такъв всяващ страхопочитание обем, е „Одисей“ на Джойс.

Но благодарение на карикатуриста Джон Аткинсън и най-мързеливите читатели могат да надзърнат между кориците на тези литературни мастодонти и да се присъединят към групата, описана под номер две по-горе!

Внимание, следват спойлери.

***

"Война и мир": Всички са тъжни. Вали сняг.

"Гроздовете на гнева": Земеделието е гадно. Пътешествие! И пътешествието е гадно.

"Дон Кихот": Един тип напада вятърни мелници. Освен това е луд.

"'И изгрява слънце": Изгубеното поколение се напива. Още е изгубено.

"Моби Дик": Човек срещу кит. Китът побеждава.

"Одисей": Дъблин, нещо, нещо, нещо, безкрайно изречение.

"Одисея": На един военен ветеран му отнема цяла вечност да се прибере у дома, след което избива всички.

"Брулени хълмове": Нещо като брат и сестра се влюбват един в друг. Има мъгла.

"Уолдън": Един човек си седи навън две години. Нищо не се случва.

"Престъпление и наказание": Убиец се чувства зле. Признава си. Отива в затвора. Чувства се по-добре.

"Беоулф": Герой убива чудовище. Бла, бла, бла, бла. Дракон убива героя.

"Дантевия „Ад“: Преизподнята се изсипва.