Мистерията на необичаен охлюв, обитаващ подводни вулканични цепнатини, и желязната му черупка бе разкрита от учени след като геномът му бе декодиран на пръв път.

Люспестият охлюв от вида Chrysomallon squamiferum може да оцелее в “невъзможните за живот условия” на подводните вулканични цепнатини.

Издържащо на огромни температури, високо налягане, висока киселинност и ниски стойности на кислород, това е единственото живо същество, което съдържа желязо в скелета си.

Изследването му ще разкрие как се се появили ранните форми на живот и ще отключи огромен потенциал за разработването на нови лекарства, наред с редица други приложения, надяват се учените.

Екип от Университета за наука и технологии в Хонг Конг извършил пробив и декодирал генома на охлюва.

Изследователите идентифицирали 25 протеина, отговорни за производството на минерали, втвърдяващи тъканта.

Учените събрали 20 люспести охлюва на около 2 900 метра под повърхността на Индийския океан.

Сред откритията е и генетична улика за металната броня на охлюва, която била разкрита чрез сравнението на две отделни популации – обитаващи хабитати с бедно и богато съдържание на желязо.

Открили, че един конкретен ген – MTP – демонстрира 27-кратно увеличение в популацията, обитаваща среда богата на железен сулфид.

Протеинът очевидно увеличава поносимостта към металните йони.

Учените вярват, че именно тази поносимост позволява на охлювите да оцелеят, докато железните йони в хабитата им реагират със сярата в люспите им, създавайки железни сулфиди.

И тъй като това се случва при значително по-ниски температури, в сравнение с лабораторията, изследването би могло да има дори индустриално приложение.

Като се има предвид издържливостта на железните черупки, едно от възможните приложения е създаването на по-добри защитни брони.

Учените с изненада установили, че охлювът не притежава напълно уникални гени, въпреки уникалните си характеристики – същите гени били открити и при други мекотели.

Очевидно не уникалността на гените, а комбинацията им определя морфологията на видовете.

Смята се, че животът може да се е зародил в хидротермалните цепнатини.

Нещо повече ДНК секвенцията на охлюва се е запазила почти непроменена в хода на еволюцията, като наподобяващите броня люспи са често срещани сред коремоногите преди над 540 милиона години.

Учените вярват, че проучването може да хвърли нова светлина върху еволюцията на живота през отминалите геоложки периоди.

И макар горите по света да са най-вероятното място за откриване на нови лекарства, океаните си остават да голяма степен неизследвани, като уникалните форми на живот в подводните цепнатини са особено обещаващи.

Източник: dailymail.co.uk