Творците на Хасково продължават да пишат и разказват своята “Приказка за силата“, съобщиха от община Хасково.
Днес, предизвиканата от художника Даниел Русев, поетеса Ели Видева разказва с думи “Живопис“.
„Благодаря на Даниел Русев за предизвикателството. Приказките са истински, защото са живи. Пожелавам на всички човеци здраве и радости!“ Това написа Ели Видева и нарисува една приказка за Хасково в зелено, слънчево и сияйно синьо …
ЖИВОПИС
Зелено ми е слънцето,
а вятъра е розов
и гребенът му перест
е петльово перо,
с което ще погали
по нивичките - козяци
покълналото жито
под слънчево око.
Зелена е душата ми,
оранжевеят дните,
сърдечните синкопи
вещаят нежен злак.
Небесните сияния
ми обещават милост,
че няма да потъна
във делничния мрак.
Че някак ще спасявам
по мъничко от всичко -
от пеперуден полъх
до весела сълза.
И как да не повярвам,
че облаците кичести
са чудо, от което
мирише на роса.
Ели Видева пожела да чуе музикалната приказка на едно слънчево семейство – Димчо Йорданов и Тонка Колева – сърцето и гласът на Народен оркестър при община Хасково.
123
Епикур
хахаха
Epi curus
Нищо лично
РЕЧНИК
ЗЛАК -----Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва.
КОЗЯК---Вълнесто одеяло.
Хасковлия
Едва ли аФторката знае, какво точно е искала каже. Някакви наредени думи. Смисъл!?...Няма смисъл. Думи като "синкоп", са напълно неподходящи за описание на вълнение различно от ужаса от спиране на сърцето и умиране.
Оргиналничене и маниерност, които не могат да прикрият един досаден провинциализъм...козяци, петли и кокошки, пера, зърно....въобще...в опита за описание на някава пасторална картина се е получило описание на кър.
Художествена самодейност.
На това му викат хората - словоблудство.
Ама нищо де...токова си може жената.
Да е жива и здрава
също хасковлия
123
Чачев
хихихи
сатирикон
хихихи
Хасковлия
Просто ...потрес.
То ако се ставаше творец с пиини, едини и купешки приказки.
Ама карай да върви...
"Да живей културата и бахура"- тоз девиз най-им приляга...
точно е
Боже, Боже
продължение
Празников
карай да върви
Хасково
"Зелено" слънце, "розов" вятър....ако беше по млада аФторката бих решил, че е на амфети или поне напушена...Пълна каша с претенции за "творба".
Сега, на нас ни ясно оръжието на посредствения стихоплетец...."ама вий нищо не разбирате от поезия и сте прости, затова не разбирате".
Това стихотворение е в стил "трепети на селска даскалица"...ако трябва да сме по-точни.
до хасково
Простаков
моята приказка
Митко
Пешо
До Пешо
Както каза горе един колега-"Лъснаха им задниците" на наще "културтрегери".
ДО до Пешо
ХАХАХА
КОНЦЕРТ
Разсипани звуци
звънтят върху мокрите покриви.
Хлапашки оркестър
превзема света на дъжда.
Цигулката къса
отвесните струни на вятъра,
китарите следват
СИНКОПА на капки тъга.
И музика плиска
от облия край на олуците,
градът е облян
от светлика на нотната стълбица.
И щом от лъчите
на слънцето утро покълне
се ражда любов
и дъжда се превръща в дъга.
карай
карай
Генчев
Без синкоп и злак
„ Страхувам се... Страхувам се...не ще ми стигне времето.
Върху клепачите ще слезе вечерта...
Ще бъдат недовършени поемите
И недопята песента..."
Хвойнев
Петров
кратко
моята приказка