Да, пренасяните от въздуха вещества изпращат сигнали за вашето настроение, сексуална ориентация и дори генетичeн строеж. Когато видите някой да плаче, се чувствате загрижени. Но какво се случва, когато усетите мириса на сълзи?
„Може да помислите – ние мислехме така – че мирисът на сълзите предизвиква емпатия”, казва Ноъм Собел, невробиолог от научния институт Вайцман в Израел.
Той и колегите му събират сълзите на жени, които са гледали тъжна сцена от филм, и дават на група мъже да помиришат пробите с неизвестна за тях течност. Сълзите не предизвикват емпатия в стандартния лабораторен тест, но намаляват нивата на тестостерон и сексуална възбуда при мъжете.
Очевидно те изпращат сигнал, че сега не е време за секс.
Това е само едно от свидетелствата, че хората разбират всякакви интересни неща един за друг чрез обонянието. Пренасяните от въздуха молекули, които предизвикват реакция у членове на същия вид са наречени феромони – най-известна е ролята на някои от тях като силни афродизиаци.
Учените (както и парфюмерийните компании) от дълго време се надяват да открият човешките полови феромони, но засега това търсене е постигнало успех.
Това не значи, че няма такива. Просто не сме ги намерили, категорични са специалистите, цитирани от Smithsonian Magazine. След като има феромон, който намалява желанието за секс, значи трябва да има и такъв, който го усилва.
Изследване от 2005 г. установява, че когато на група участници мъже са представени анонимни проби човешка пот, хомосексуалните са предпочели миризмата на други хомосексуални мъже, а хетеросексуалните – на жени.
Когато са накарали жените да класират миризмата на тениски, носени от различни мъже, те са предлочели мъжете, които имат достатъчно различна ДНК от тяхната собствена, което би увеличило шанса да създадат дете със здрава имунна система.
Хората също така могат чрез обонянието си да различат изпотяването, съпроводено с тревожност, от това, което е плод само на жегата и физическото натоварване.
Търсенето на човешките феромони засега е възпрепятствано от две обстоятелства.
Първо, ефектите от тях не са драстични. Реакцията на мирисните вещества се сблъсква с информацията, идваща от зрението и слуха, миналите преживявания, социалния контекст и т.н.
Второ, никой не е успял да идентифицира вещества, които подсказват тревожност, сексуална съвместимост и др. - една от причините е, че учените обикновено анализират мирисните съставки от подмишниците. Но истината е, че всяка телесна течност може да крие в себе си феромони – затова Собел е решил да изследва сълзите, предизвикани от тъга. А кой знае какви сигнали крият сълзите от радост?
Източник: smithsonianmag.com
