Луиза Китар е поредният разказвач на „Приказка за силата”, съобщиха от община Хасково.
Млада, вдъхновена, заредена и зареждаща с позитивизъм, Луиза прие предизвикателството и написа своята приказка така…
Ето и от мен една приказка! Благодаря на Славян Костов, че ме подтикна да събера в един малък албум няколко цветни петна от ежедневието ми през този месец и половина.
Ще започна с това, което самият Славян написа „Достатъчно е да затворим windows-а и да отворим прозореца. Първата седмица от карантината беше една непрестанна мигрена. Съвсем откровено - предозирах с компютъра, телевизията, телефона,... И да, за да се излекувам беше достатъчно да затворя windows-a и да посрещна пролетта, да се отдам на ръчен труд, да създавам за света, който пряко ме заобикаля.
Силно се надявам, че тази ситуация на пандемия ще ни накара да преорганизираме приоритетите си, да се върнем по-близо до корените си, без това да значи крачка назад. Да сме по-близо до природата, да се храним с локална храна, да обръщаме повече внимание един на друг. Възхищавам се на баща ми, който вече от няколко години има голяма градина и се храни с това, което е отгледал. И се радвам на всички тези, които сега, вместо да са затворени в някоя панелка без тераса, са в къщите, по дворовете, с пръст под ноктите.
Аз си нямам градина, но пък си имам ателие с тераса, две липи отпред, керемидени покриви, улични котки и цялото време на света, за да се занимавам с каквото си поискам!
И цялото време на света, за да преосмислям активността си като художник. Едва ли работата на твореца има повече смисъл сега от преди, но със сигурност разпространението на изкуството и реалния контакт с него претърпяват промени,.. за добро или зло. Сега е време да развихрим въображението си!
Както една част от близките и познатите ми знаеха, подготвях изложба, която не успя да се състои. Затова реших да взема своя реванш. На пук на карантината, вирусите и променливото време, с огромно удоволствие ви съобщавам, че от 7-ми май, терасата се превръща в изложбено пространство, видимо от улицата. (предимството да живееш на първия етаж!)
На откриването на Коледната изложба на DHH – Дружество на хасковските художници, Красимира Славова ме попита какво искам да направя като млад артист в Хасково. Съвсем сериозно и говорех за нуждата от форми на изкуство извън галериите, извън сградата на театъра. Тогава все още можехме да ходим на театър.
В този ред на нещата, няма как да не си помисля за едни от големите слънца, които често виждаме в Хасково, а именно в театъра – Димитър Атанасов-Шърата и Петър и ми се прииска да чуя тяхната приказка....
„Благодарим на Община Хасково за инициативата „Приказка за силата!”
Бъдете здрави и се усмихвайте отвътре и отвън!
П.П.: Понеже е хубаво да има изненади, искам да намигна на една млада художничка от Хасково, която сега е някъде в другия край на Европа. Констанца Колева, а твоята пъстра приказка?”, пише Луиза Китар.
Мастиков
ааааааа
Bg
Дормушев
Селянин
до селянин
Бг форум
-Пожелавам ви никога да не чуете ПЕСЕН или каквато и да е МУЗИКА
-Пожелавам ви никога да не изгледате нито един ФИЛМ...Или театрална постановка.
-Пожелавам ви никога да не видите танцуващи хора, както и вие никога да не танцувате.
-Пожелавам ви никога да не прочетете нито една КНИГА, разказ, стих.
-Пожелавам ви никога да не бъдете фотографирани, никога да не видите нито една снимка.
-Пожелавам ви никога да не видите каквато и да е картина
-Пожелавам ви никога да не видите и участвате в какъвто и да е СПОРТ.
Сигурен съм, че само като си го представите и ви идва да се обесите. Но когато останете без изкуство, култура и спорт...вие сте загубени. Така, че ценете тези, които ви го предоставят безплатно!
Дормушев
друг път пишете
Льолев
Сандева
Тюфчиев
Бг форум
-Пожелавам ви никога да не чуете ПЕСЕН или каквато и да е МУЗИКА
-Пожелавам ви никога да не изгледате нито един ФИЛМ...Или театрална постановка.
-Пожелавам ви никога да не видите танцуващи хора, както и вие никога да не танцувате.
-Пожелавам ви никога да не прочетете нито една КНИГА, разказ, стих.
-Пожелавам ви никога да не бъдете фотографирани, никога да не видите нито една снимка.
-Пожелавам ви никога да не видите каквато и да е картина
-Пожелавам ви никога да не видите и участвате в какъвто и да е СПОРТ.
Сигурен съм, че само като си го представите и ви идва да се обесите. Но когато останете без изкуство, култура и спорт...вие сте загубени. Така, че ценете тези, които ви го предоставят безплатно!
Дормушев
Филм съм гледал - Ухание в мрака.
Танцуващи съм виждал - балет Магадан.
Снимка съм виждал - Последната снимка на Христо Проданов преди атаката на Еверест.
Картина - виждал съм "Самарското знаме" на Вешин.
Спорт- видях хилядния гол на Пеле и забиването на Сергей Белов в последната секунда ОИ Мюнхен 1972
От твоите пожелания нищо няма да се сбъдне.
Безсрамници
Петев
До Петев
Ако всеки един ,който коментира обясни нормално каква му е идеята ,а не с нападки и ругаене ,ще бъде от всеобща полза.
До Петев
хихихи
...
Някой
Някой