Археолози откриха потънали кораби пълни със стотици артефакти, включително китайски порцелан, кани, чайници и лули.

Британска експедиция, оглавявана от Enigma Recoveries, открила 12 кораба по морското дъно, на близо 2 км под повърхността в Либийско море, с помощта на роботи.

Корабите очевидно пътували по древни корабни линии, обслужващи търговията с подправки и коприна в Гърция, Римската и Османската империи – от 300 г. пр.н.е нататък.

Древните кораби, включително най-големия, откриван някога в Средиземноморието – се намирали в блатиста част от морското дъно между Кипър и Ливан, където подобни останки трудно се забелязват.

За археолозите, подобна находка се равнява на откриването на нова планета.

Учените се натъкнали на най-ранния китайски порцелан от династията Мин.

Подобни предмети се откриват трудно, защото са скрити под дебел слой кал,  а в този случай са и удивително добре запазени.

Корабите разкриват непознат до момента път на коприната и подправките, свързващ Китай с Персия, Червено море с Източното Средиземноморие.

Сред находките е и колосален близо 43-метров османски кораб  от 17-ти век, достатъчно голям, за да побере други два кораба с нормални размери на палубата си.

Внушителният му размер пасва идеално на разнообразието от стоки, които пренасял – стотици артефакти от 14 култури и цивилизации, включително изрисувани кани от Италия, чайници и лули.

Корабът пренасял и 12 медни чайника за кафе, най-вероятно изработени в Египет или Турция.

Тези предмети по традиция били Османски и най-вероятна  били лични притежания на екипажа на кораба, защото всеки бил с различна форма и стил.

Възможно е да са били купени от различни пазари от Кайро до Истанбул.

Корабът, за който се смята, че е потънал около 1630 година докато плувал между Египет и Истанбул, ни дава представа за началото на глобализацията.

Товарите включвали още стъкло и керамика от Белгия, Испания, Италия, Йемен и Персийския залив, наред с арабски благоухания.

Със своите 43 метра дължина и 1000 тона товар, корабът е един от най-впечатляващите примери за морски технологии и търговия.

Възможно е стъклените и керамични съдове от Италия, Белгия, Испания и Португалия също да са били натоварени от мегаполиса Кайро, чиято значимост се равнявала на значимостта на Ню Йорк или Лондон в наши дни.

Китайският порцелан на борда на злополучния кораб от 17-ти век включвал 360  изрисувани чаши, чинии и бутилки, създадени по време на царуването на Чонгжен от 1627 до 1644 година.

Чайниците в Османската империя били използвани за приготвяне на кафе. Чрез тютюнопушенето и пиенето на кафе в османските кафенета, се зародила идеята за отдих и социализация – отличителна черта на съвременната култура.

Европа може и да си мисли, че е люлка на цивилизацията, но откритите чайници за кафе и кани доказват, че „варварският Ориент“ е откривал нови хоризонти, категорични са учените.

За сравнение първата кафетерия в Лондон е открита през 1652, близо век по-късно.

Сред находките били и най-ранните османски глинени лули за тютюн, които най-вероятно  били незаконни, като се имат предвид забраните за тютюнопушене по онова време.

Били открити още английска керамика и египетски кокосови орехи и зърно.

Екипът използвал дигитална фотография, HD  видео, 3D фотограметричното картографиране и роботи за изследване на корабите.

Източник: dailymail.co.uk