Когато се случват неприятни събития извън нашия контрол, е нормално да се тревожим и дори да се страхуваме. Емоциите са част от нас, те играят съществена роля за оцеляването ни и затова трябва да ги признаем, вместо да не ги зачитаме и/или потискаме.

Хората, които повече от другите вероятно изпитват негативната страна на промените в момента, са лидерите. Вероятно много от тях също както останалите се съсредоточават върху собственото си настроение, но когато ръководиш екип няма място за откъсване. 

Несигурността е част от живота и само уменията ни да взимаме бързо решения могат да ни гарантират по-благоприятен развой на процесите, на тези които зависят от нас и тези, които не са подчинени на действията ни.

Това, което трябва да се постараем да правим – защото лидерството е навсякъде в живота ни: лидери са родителите, лидери са домакините, лидер е всеки по един или друг начин – е да избягваме появата на хроничен стрес. Защото той създава усещането за загуба, влияе на настроението ни в дългосрочен план, тоест на личностната ни характеристика, на поведението и мотивацията ни. 

Дори и да се отличиваме като позитивна личност или човек със силна психика при условия, като пандемията в момента, които излизат извън контрола на човешките възможности като цяло, е нормално да загубим почва под краката си и да изпитваме отрицателни емоции. 

И докато условията навън трудно могат да следват нашата представа и очаквания, то това, което е напълно в ръцете ни да определяме, е поведението ни. 

Има една нова наука – невронаука. Невронауката изследва, много грубо казано, въздействието на биологията върху съществуването ни. Едно изследване в тази насока, защото невронауката е преди всичко изследователка, ни дава инструмент как да озаптим неприятните емоции и усещания.

Според него аеробните упражнения понижават в значителна степен нивата на тревожност – в момента и с ефект часове напред във времето.

Изследователите установяват, че упражненията подпомагат блокирането на негативните ефекти от емоциите, на които сме подложени. Редовната физическа активност влияе не само върху моментното емоционално състояние, но и поддържа ниско нивото на тревожност в разтегнат план – получава се нещо като платото, което се опитват да постигнат държавите по отношение на пандемичната вълна. Добавената стойност на занятието е, че това ни прави по-способни/ адаптивни към стресови събития, така че да бъдем по-малко реактивни и по-адекватно дейни.

Откъде идва сигурността на учените за твърдението им? Всъщност, знаем го – аеробните упражнения благоприятстват синтеза на неврохимични вещества като ендорфини, серотонин, гама-аминомаслена киселина (GAMA), мозъчен невротрофичен фактор (BDNF). Техният ефект е подобен на употребата на онези забранени от закона вещества. 

Други изследвания доказват, че аеробните упражнения не само допринасят за разсейването ни от стресови събития, но и за промяна в начина, по който функционира мозъкът ни. Тичането активира челната част на мозъка, което от своя страна помага да конролираме амигдалата си. Това дава едно голямо предимство: измъкваме се от затворения кръг на режима "борба или бягство". Чудесен инструмент е да не се чувстваме като експериментален вид, нали?!

Откъсването – дали ще е просто почивка или спорт – има научно-обоснована стойност по отношение на собственото ни „заземяване“, когато сме под стрес.

После, стресът е един от най-сериозните унищожители на дишането. Спомнете си при тежка новина как губите въздух, как в стресов период изитвате стягане в горната част на гърдите или директно се оплаквате от ограничена функция на белия дроб... Стресът се отразява на процеса на дишане, то става повъхрностно, което носи ред негативи за здравето ни.

Редовният спорт може да компенсира този негатив. Аеробните упражнения подобряват състоянието на сърдечносъдовата система. Колкото по-ефективно преработвате кислорода, толкова по-вероятно е организмът да прекъсне и този порочен цикъл на стрес, понижени кислородни нива, стрес...

Да, колкото по физически поддържани сме, толкова по-добре организмът ни ще се справи със стреса. 

Естествено, най-благоприятен начин да надвием стреса е като се спортува навън сред природата. Казват, че дори само прекарването сред зеленината има магичен ефект върху кръвното ни налягане и излъчването на кортизол – хормона на стреса. Разходката сред природата понижава усещането за безсилие и спонтанно ни провокира към медитация. 

Факт е, че спортът навън сега е трудна мисия, в забързания ни делник също, но дори на закрито тренировката си е тренировка. 

Бягането на пътеката, крастренажора, въртенето на велоергометъра допринасят възникването на същия коктейл неврохимикали в мозъка и за същите ползи във функционирането му.

За да се смята за ефективна тренировката обаче, има един-два ключови момента. Първо трябва да поддържаме пулса си между 70 и 85 % от максималния. Максималното ниво се определя като извадим от 220 удара в минута годините си. Факт, числото зависи и от медицинското ни досие. 

Физическата активност с ниска интензивност няма да помогне да се справим със стреса. Същото важи и за високоинтензивните тренировки. Интервалните тренировки също са ефективен вариант да се наслаждаваме на естествения опияняващ коктейл. Въпреки че средно интензивните физически занимания и интервалните тренировки са ефективните средства срещу тревожността и лошото настроение, разходките и ходенето като цяло не са за подценяване въобще – те подобряват когнитивните способности и функционирането на паметта.

И накрая, 20 минути умерени аеробни упражнения са достатъчни, за да се почувстваме по-добре не само за сега, но и в следващите 12 часа.