Днес е Лазаровден. Православната Християнска Църква посвещава този ден на Свети мъченик Лазар Български, когото Исус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания, Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден.

Лазаровден е един от най-цветните празници в българския народен календар. Според традицията днес празнуват само жените. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която вече може да се момее, след като е била лазарка.

Подготовката за Лазаровден започва от рано - още "среди пости". По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват докато обикалят селото.

След дългата подготовка за лазаруването, на самия ден, обредите започват от ранна утрин. Лазарките се разделят по групи и в невестински дрехи тръгват из селото. Те влизат в домовете с обръщението: Ой, Лазаре, Лазаре.

Хората вярвали, че на този ден пролетта окончателно сменя зимата. С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще се обърне то на земята.