Иво Величков е психотерапевт с повече от 20-годишен опит в областта, автор на "Тайните на хипнозата", многократно издавана у нас и в чужбина. Председател e на Българска асоциация по хипноза. Завършил е философия в СУ, психология в НБУ и клинична хипноза в London College of Clinical Hypnosis. Дългогодишните му интереси към бойните изкуства, трансовите и медитативни практики и различните системи за самоусъвършенстване го отвеждат до множество различни школи по цял свят – от далекоизточните езотерични общества, през западните университети до поделенията на руските спецчасти. Потърсен от асеновградски медии за коментар на настоящата ситуацията, ето какво каза той:

Въпрос: Г-н Величков, забелязва ли се повишена тревожност у хората, вследствие на ситуацията с коронавируса и последващия ефект от изолацията? Как изглежда българинът в момента през очите на един психолог?

Отговор: В началото общата тревожност, като че ли беше по-голяма. Сега обаче, близо месец по-късно, хората посвикнаха. Да, натрупва се времето и за някои е по-трудно, но пък не е толкова неизвестно, както беше в началото. Всъщност неизвестността създава най-голямата тревожност. Българинът е по-дисциплиниран, отколкото сме предполагали всички, може би.

Въпрос: Удължаването на извънредното положение до месец май не създава ли опасност повече хора да изпаднат в стрес? Предвид, че има твърде много време дотогава.

Отговор: Да, търпението ще започне да се изчерпва и затова са много важни правилните послания, а именно, че  постепенно по-голямата част ще е минала и по-малката остава; че ако сега се нарушат мерките, то досегашните ни усилия ще са били напразни, в този дух. Има хора, които по-принцип са с повишена тревожност и тях всякакви обстоятелства могат да ги стресират допълнително, камо ли пък такава извънредна ситуация.

Въпрос: Резултатите от анонимно допитване тези дни показаха, че хората до 30-годишна възраст усещат по-тежко положението, тъй като до момента не са се сблъсквали с подобна криза в живота си. Докато обратното – при хората над 45 години ситуацията е приемана по-спокойно и на принципа "И по-тежки неща сме видели и преживели". Какви са вашите наблюдения?

Отговор: Точно така е. Неслучайно поколенията, родени след 1980-а и особено след 1995-а година са наречени "Snowflake generation" т.е. снежинки, които се топят под напрежение.

Въпрос: Хората с повишена тревожност осъзнават ли, че са такива и че наистина преекспонират реалната ситуация? Търсят ли помощ от специалисти?

Отговор: Те осъзнават, но това не им пречи да са тревожни, да реагират емоционално, а не рационално. Търсят помощ, но интересното е, че преди извънредната ситуация повече, отколкото сега. Аз също очаквах да звънят много и непознати хора, притеснени от ситуация, но реално почти никой не го е направил при мен, а и при мои колеги почти няма такива обаждания. Обаждат се хора, с които се познаваме или сме работили... Като че ли хората търсят тези, на които вече имат доверие, а не просто анонимен специалист. Интуитивно сякаш усещат, че в една безпрецедентна ситуация няма как да има специалист.

Въпрос: Мъжете или жените са по-уязвими в подобни стресови ситуации – изолация, загуба на работа при някои, спад на доходите, усещане, че не нещата са вън от контрола ни?

Отговор: Не мисля, че в случая опира до мъж или жени, тъй като всички сме подчинени на едни и същи обстоятелства, а вече индивидуалната ситуация и отношения са определящи. В момента хората имат усещане за общност, макар и под знака на общ проблем. Личните проблеми отстъпват пред общия проблем.

Въпрос: Имало ли е позвънявания с повишена тревожност, на които е трябвало да се обърне по-особено внимание? Например, свързани с домашно насилие? И всъщност една дълга изолация в затворено пространство би ли засилила агресията у определен тип хора? Физическа или друга?

Отговор: Имаше само едно подобно позвъняване от жена, която е в подобен тип връзка, но от разговора разбрах, че не настоящата ситуация е причината. Такава тенденция обаче със сигурност има – извънредните ситуации катализират отношенията. Хората или се сближават и намират начин да се разберат, или обратното – всичко избухва.

Въпрос: Средно по колко обаждания на ден получавате? 

Отговор: В нормални условия получавам понякога и десетки обаждания дневно. И за терапия, и за консултации, и от приятели, търсещи съвет. Сега обаче за терапия и консултации са не по-вече от 5 обаждания за близо месец. Което от моя гледна точка е добре – много често хората търсят помощ, просто защото им е много лесно. Сега условията ги спират и може би ги принуждават да се научат да се справят сами. А това е и целта на терапията всъщност.

Въпрос: Какво бихте посъветвали хората да правят в дните на социална изолация, за да се премине през ситуацията без сътресения?

Отговор: Най-вече да си намират физически занимания, работа, ангажименти. Когато ръцете работят, съзнанието почива. Това е вечна и непроменима формула, просто така работи нервната система. Най-вече да не се залепят за новините. Достатъчно е да се следят тенденциите и най-важните неща веднъж дневно, след което да се откъснат от телевизора и социалните мрежи. В такива времена елементарното мислене е или апокалиптично, или утопично. Реалистичното мислене е здравословното.

Иво Величков дава безплатни консултации при паника, тревожност и проблеми в комуникацията, както и във връзка с новата извънредна ситуация, на телефони 0878 899 486 (личен) и 0882 400 218 (Градска библиотека "Паисий Хилендарски").