1. Децата започват своето личностно осмисляне и възприятие, като се виждат през Вашите очи.
Тонът на гласа Ви, езикът на тялото и всеки израз на лицето се поглъщат от детето. Вашите думи и действия, като родители засягат развиващото самоизображение на Вашето дете, повече от каквото и да е в неговият свят. Следователно, хвалейки детето за неговите постижения, дори и в ежедневните, малки негови успехи, ще го накарате да се чувства гордо; позволявайки му да се справя само в ежедневните дейности, ще го направите способно и независимо. 2. Хвалете детето си.
Eфективен e подходът на похвалата: "Ти оправи сам(а) леглото си, без да ти напомням - това е страхотно!" или "По време на игра, ти беше много търпелив(а) с брат(сестра) си - това много ме зарадва!". Изявления от този вид могат да насърчат детето към добро поведение повече, отколкото непрекъснатите кавги и викове. Бихте могли да си изработите "плакат на послушанието", на който да поставяте по една звезда за всеки "послушен" ден. Бъдете щедри на похвали, Вашата любов, прегръдки и комплименти могат да направят чудеса и често са достатъчно възнаграждение за детето. Скоро ще забележите, че "отглеждате" поведението, което бихте искали да видите.
3. Поставете граници, съответстващи на Вашата дисциплина.
Дисциплината е нужна във всяко домакинство. Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере приемливо поведение и да го научи на самообладание. Децата могат да изпробват границите, които Вие сте им определили, но въпреки това имат нужда от тях за да се превърнат в отговорни личности. Установените правила вкъщи ще помогнат на децата да разберат Вашите очаквания и да развият самообладание. Например: никакво гледане на телевизия, докато не се напише домашното; повикване само по име; не удряй; преди лягане - вечерен тоалет и т.н.
.
4. Отделяйте време за занимания с детето.
Забързаното ни ежедневие нерядко ни затруднява да се съберем заедно на вечеря или да прекараме известно време с любимите си хора. Вероятно има някой неща, които детето Ви обича да прави заедно с Вас. Бихте могли да станете сутрин по-рано за да закусите заедно с детето или да оставите неизмитите съдове за по-късно, за си направите семейна разходка в парка. Деца, които не получават вниманието, което изискват от своите родители често действат или се чувстват зле, защото по този начин те биват забелязвани.
Много родители трудно могат да отделят редовно време, което да посветят изцяло на детето си. Например, кажете на вашето дете, че събота е специалният му ден с мама(татко) и му позволете да определи как ще прекарате Вашето време. .
Юношите оставят впечатление, че нямат нужда от специалното внимание на родителите си, за разлика от по-малките деца. Поради малкото възможности, които имат родителите и тиинейджъри за пълноценно общуване помежду си, би трябвало родителите да са "под ръка", когато техният тиинейджър прояви желание за разговор или участие в дейностите на семейството. Съвместните посещения на концерти, игри или други събития показва загрижеността Ви към неговите интереси и Ви дава възможност да научавате важните за него и приятелите му неща.
5. Бъдете добър модел за подражание.
Децата се учат на поведение, като гледат Вас и начинът Ви на държание, реакции. Колкото по-малки са те, толкова повече реплики взимат от Вас. Преди да реагирате бурно в дадена ситуация, помислете за това, как искате да се държи детето, когато е ядосано. Никога не забравяйте, че вие сте постоянно наблюдавани от детето. Проучванията показват, че деца, които са удряни, обикновено имат кумир на агресия вкъщи.
Моделирайте чертите, които искате да култивирате във Вашето дете: почит, приветливост, честност, доброта, толерантност. Правете добро за другите хора, без да очаквате възнаграждение. Изказвайте благодарности и правете комплименти. Преди всичко, отнасяйте се към своите деца по начина, по който очаквате другите хора да се отнасят към Вас.
6. Направете комуникацията свой приоритет.
Вие не можете да очаквате децата да правят всичко, просто защото вие, родителят, " казвате така." Децата искат и заслужават обяснения, толкова, колкото и възрастните. Ако ние не отделяме време да обясняваме, децата ще започват да се чудят за нашите мотиви и дали те имат каквото и да било основание. Родителите, които обясняват и разискват с децата си, им позволяват да ги разберат и ги възпитават без да осъждат и упрекват.
Направете очакванията си ясни. Ако има някакъв проблем, обяснете на Вашето по-голямо дете как се чувствате и го помолете да вземе участие в разрешаването на ситуацията заедно с Вас. Правете предложения и му предоставете възможност за избор. Бъдем също така отворени към неговите предложения. Преговаряйте с него. Деца, които участвуват във вземането на решения, са по мотивирани да ги осъществяват.
7. Бъдете гъвкави и склонни да нагаждате стила си на възпитание
В случай, че често се чувствате "разочаровани" от поведението на Вашето дете, това би могло да се дължи на нереалистичните Ви очаквания към него. Родители, които се отнасят към уменията на детето по следния начин: "Той(тя) трябваше вече да се е научил(а) да използва гърне!", биха могли да потърсят повече информация относно развитието на детето в съответната възраст, да обменят опит с други родители или да потърсят помощ от специалисти в дадената област.
Околната среда на Вашето дете оказва въздействие върху неговото поведение, и вие бихте могли да моделирате желаното поведение, чрез промяна на околната среда. В случай, че Вие се улавяте да казвате постоянно "Не!", то вероятно Вашето 2 годишно дете ще търси пътища да преструктурира своята обкръжаваща среда така, че по-малко неща да са граница на отстъпката му. Бихте могли да направите средата му изискваща по-малко "Не-та". Това ще доведе до незначителни провали и за двама Ви.
Както Вашето дете се променя, така и Вие постепенно ще трябва да променяте стил си на отглеждане. Това, което работи успешно сега, вероятно няма да е решение след една или две години.
Тиинейджърите имат склонност да се грижат по-малко за родителите си и повече за връстници си. Продължавайте да предоставяте насока, окуражаване и подходяща дисциплина за това Вашето дете да придобива повече независимост и самостоятелност. Използвайте всеки наличен момент за заздравяване на връзката с детето си!
8. Покажете, че Вашата любов е безусловна.
Като родител, вие сте отговорени за възпитанието и обучението на Вашето дете. Начинът по който вие изразявате корекциите на поведението му, би трябвало да е съобразена с начинът, по който то ще ги получи и разбере. Когато вие трябва да коригирате поведението на Вашето дете, избягвайте да му приписвате качества, които не притежава, критикуване, или намиране на дефект, които подкопават самоуважението му. Вместо това, стремете се да насърчавате дори кога дисциплинирате Вашето дете. Уверете се, че то знае, че въпреки Вашите изисквания и очакванията към него да се държи по-добре, вие го обичате безрезервно и безпрекословно.
9. Бъдете наясно относно собствените си нужди и ограничения като родител.
Възпитавайки само детето си има вероятност да се превърнете в непълноценен родител. Вие имате сили, но и слабости като водач на семейството. Наблюдавайте се и разберете кои са Вашите слаби страни. Заречете се да работите върху вашите слабости - "Аз също трябва да отговарям на изискваната от мен дисциплина". Опитайте се да имате реалистични очаквания към самите себе си, към Вашият съпруг и деца. Вие не трябва да имате всички отговори във всяка една ситуация - прощавайте си и бъдете снизходителни. Фокусирайте се върху областите, които имат нужда от най-много внимание, вместо да се опитвате да адресирате веднага всичко до всички. Признавайте своите слабости, грешки и умора. Отделете си време за почивка, за да правите неща, които ще Ви направят щастливи като човек (или като двойка). Нуждата от това, да се фокусирате върху собствените си нужди, не Ви прави егоисти. Това просто правило би трябвало да имате предвид, защото по този начин Вие се грижете за собственото си благополучие, което е друга важна стойност от образа Ви на модел за Вашите деца.
Тонът на гласа Ви, езикът на тялото и всеки израз на лицето се поглъщат от детето. Вашите думи и действия, като родители засягат развиващото самоизображение на Вашето дете, повече от каквото и да е в неговият свят. Следователно, хвалейки детето за неговите постижения, дори и в ежедневните, малки негови успехи, ще го накарате да се чувства гордо; позволявайки му да се справя само в ежедневните дейности, ще го направите способно и независимо. 2. Хвалете детето си.
Eфективен e подходът на похвалата: "Ти оправи сам(а) леглото си, без да ти напомням - това е страхотно!" или "По време на игра, ти беше много търпелив(а) с брат(сестра) си - това много ме зарадва!". Изявления от този вид могат да насърчат детето към добро поведение повече, отколкото непрекъснатите кавги и викове. Бихте могли да си изработите "плакат на послушанието", на който да поставяте по една звезда за всеки "послушен" ден. Бъдете щедри на похвали, Вашата любов, прегръдки и комплименти могат да направят чудеса и често са достатъчно възнаграждение за детето. Скоро ще забележите, че "отглеждате" поведението, което бихте искали да видите.
3. Поставете граници, съответстващи на Вашата дисциплина.
Дисциплината е нужна във всяко домакинство. Целта на дисциплината е да помогне на детето да избере приемливо поведение и да го научи на самообладание. Децата могат да изпробват границите, които Вие сте им определили, но въпреки това имат нужда от тях за да се превърнат в отговорни личности. Установените правила вкъщи ще помогнат на децата да разберат Вашите очаквания и да развият самообладание. Например: никакво гледане на телевизия, докато не се напише домашното; повикване само по име; не удряй; преди лягане - вечерен тоалет и т.н.
.
4. Отделяйте време за занимания с детето.
Забързаното ни ежедневие нерядко ни затруднява да се съберем заедно на вечеря или да прекараме известно време с любимите си хора. Вероятно има някой неща, които детето Ви обича да прави заедно с Вас. Бихте могли да станете сутрин по-рано за да закусите заедно с детето или да оставите неизмитите съдове за по-късно, за си направите семейна разходка в парка. Деца, които не получават вниманието, което изискват от своите родители често действат или се чувстват зле, защото по този начин те биват забелязвани.
Много родители трудно могат да отделят редовно време, което да посветят изцяло на детето си. Например, кажете на вашето дете, че събота е специалният му ден с мама(татко) и му позволете да определи как ще прекарате Вашето време. .
Юношите оставят впечатление, че нямат нужда от специалното внимание на родителите си, за разлика от по-малките деца. Поради малкото възможности, които имат родителите и тиинейджъри за пълноценно общуване помежду си, би трябвало родителите да са "под ръка", когато техният тиинейджър прояви желание за разговор или участие в дейностите на семейството. Съвместните посещения на концерти, игри или други събития показва загрижеността Ви към неговите интереси и Ви дава възможност да научавате важните за него и приятелите му неща.
5. Бъдете добър модел за подражание.
Децата се учат на поведение, като гледат Вас и начинът Ви на държание, реакции. Колкото по-малки са те, толкова повече реплики взимат от Вас. Преди да реагирате бурно в дадена ситуация, помислете за това, как искате да се държи детето, когато е ядосано. Никога не забравяйте, че вие сте постоянно наблюдавани от детето. Проучванията показват, че деца, които са удряни, обикновено имат кумир на агресия вкъщи.
Моделирайте чертите, които искате да култивирате във Вашето дете: почит, приветливост, честност, доброта, толерантност. Правете добро за другите хора, без да очаквате възнаграждение. Изказвайте благодарности и правете комплименти. Преди всичко, отнасяйте се към своите деца по начина, по който очаквате другите хора да се отнасят към Вас.
6. Направете комуникацията свой приоритет.
Вие не можете да очаквате децата да правят всичко, просто защото вие, родителят, " казвате така." Децата искат и заслужават обяснения, толкова, колкото и възрастните. Ако ние не отделяме време да обясняваме, децата ще започват да се чудят за нашите мотиви и дали те имат каквото и да било основание. Родителите, които обясняват и разискват с децата си, им позволяват да ги разберат и ги възпитават без да осъждат и упрекват.
Направете очакванията си ясни. Ако има някакъв проблем, обяснете на Вашето по-голямо дете как се чувствате и го помолете да вземе участие в разрешаването на ситуацията заедно с Вас. Правете предложения и му предоставете възможност за избор. Бъдем също така отворени към неговите предложения. Преговаряйте с него. Деца, които участвуват във вземането на решения, са по мотивирани да ги осъществяват.
7. Бъдете гъвкави и склонни да нагаждате стила си на възпитание
В случай, че често се чувствате "разочаровани" от поведението на Вашето дете, това би могло да се дължи на нереалистичните Ви очаквания към него. Родители, които се отнасят към уменията на детето по следния начин: "Той(тя) трябваше вече да се е научил(а) да използва гърне!", биха могли да потърсят повече информация относно развитието на детето в съответната възраст, да обменят опит с други родители или да потърсят помощ от специалисти в дадената област.
Околната среда на Вашето дете оказва въздействие върху неговото поведение, и вие бихте могли да моделирате желаното поведение, чрез промяна на околната среда. В случай, че Вие се улавяте да казвате постоянно "Не!", то вероятно Вашето 2 годишно дете ще търси пътища да преструктурира своята обкръжаваща среда така, че по-малко неща да са граница на отстъпката му. Бихте могли да направите средата му изискваща по-малко "Не-та". Това ще доведе до незначителни провали и за двама Ви.
Както Вашето дете се променя, така и Вие постепенно ще трябва да променяте стил си на отглеждане. Това, което работи успешно сега, вероятно няма да е решение след една или две години.
Тиинейджърите имат склонност да се грижат по-малко за родителите си и повече за връстници си. Продължавайте да предоставяте насока, окуражаване и подходяща дисциплина за това Вашето дете да придобива повече независимост и самостоятелност. Използвайте всеки наличен момент за заздравяване на връзката с детето си!
8. Покажете, че Вашата любов е безусловна.
Като родител, вие сте отговорени за възпитанието и обучението на Вашето дете. Начинът по който вие изразявате корекциите на поведението му, би трябвало да е съобразена с начинът, по който то ще ги получи и разбере. Когато вие трябва да коригирате поведението на Вашето дете, избягвайте да му приписвате качества, които не притежава, критикуване, или намиране на дефект, които подкопават самоуважението му. Вместо това, стремете се да насърчавате дори кога дисциплинирате Вашето дете. Уверете се, че то знае, че въпреки Вашите изисквания и очакванията към него да се държи по-добре, вие го обичате безрезервно и безпрекословно.
9. Бъдете наясно относно собствените си нужди и ограничения като родител.
Възпитавайки само детето си има вероятност да се превърнете в непълноценен родител. Вие имате сили, но и слабости като водач на семейството. Наблюдавайте се и разберете кои са Вашите слаби страни. Заречете се да работите върху вашите слабости - "Аз също трябва да отговарям на изискваната от мен дисциплина". Опитайте се да имате реалистични очаквания към самите себе си, към Вашият съпруг и деца. Вие не трябва да имате всички отговори във всяка една ситуация - прощавайте си и бъдете снизходителни. Фокусирайте се върху областите, които имат нужда от най-много внимание, вместо да се опитвате да адресирате веднага всичко до всички. Признавайте своите слабости, грешки и умора. Отделете си време за почивка, за да правите неща, които ще Ви направят щастливи като човек (или като двойка). Нуждата от това, да се фокусирате върху собствените си нужди, не Ви прави егоисти. Това просто правило би трябвало да имате предвид, защото по този начин Вие се грижете за собственото си благополучие, което е друга важна стойност от образа Ви на модел за Вашите деца.
Източник: Haskovo.NET
