Сънищата са странни и толкова са важни за нас, че често чувстваме нужда да ги споделим с другите, понякога досадно подробно. Но ако разберем какво се случва в мозъка ни, докато сънуваме, нещата започват да придобиват много повече смисъл. 

Сънищата са много по-важни, отколкото си мислим - и изглежда, че спим и сънуваме все по-малко.

Ето какво обяснява New Scientist за някои често срещани въпроси за нощните халюцинации, които наричаме сънища.

1. Защо сънищата са толкова странни

Има причина, поради която сънищата са толкова обезпокоителни и особени. Спомените за житейските събития - така наречените епизодични спомени - се съхраняват в част от мозъка, наречена хипокампус, а при етапа на съня REM (бързо движение на очите) сигналите, излизащи от хипокампуса, се изключват. Това означава, че нямаме достъп до конкретни спомени за неща, които са се случили в миналото, докато сънуваме.

Но все още имаме достъп до основни спомени за хора и места, които са гръбнакът на нашите сънища. В същото време активността в областите на мозъка, участващи в емоционалните процеси, рязко се повишава, формирайки прекалено емоционален наратив (разказ), който обединява тези спомени.

Ето един пример. Сънувам, че наводнение е заляло къщата, в която съм израснал. Трябва да се опитам да излетя от прозореца, за да избягам, но съм забравил как се лети. Преобладаващото усещане е емоционално - страх и безпокойство заради нарастващото водно ниво и неспособността ми да летя.

Друга част от мозъка, дорсолатералната префронтална кора, която контролира нашите способности както на логическо мислене, така и на вземане на решения, също се изключва. Не си задаваме въпроса защо водата от наводнението се издига толкова бързо, нито защо сме се върнали в родния си дом, нито дори защо да полетим до безопасно място е вариант, който приемаме за нормален..

Тази разлика в мозъчната активност в сравнение с времето, когато сме будни, обяснява защо чувстваме, че имаме толкова слаб контрол над сънищата си - ние сме наблюдатели в съня си - и защо, когато се случват странни неща, не се учудваме, докато не се събудим. В сънищата си например можем да дишаме под вода и това изобщо няма да ни направи впечатление сякаш е напълно естествено.

2. Дали сънуваме само в REM съня?

Изучаването на сънищата в продължение на векове е било по-скоро упражнение за въображението, отколкото нещо, което се доближава до науката. Първата стъпка в правилната посока бе през 1953 г., когато Юджийн Асерински и Натаниел Клайтман (Eugene Aserinsky and Nathaniel Kleitman) от Университета в Чикаго свързват доброволци към ЕЕГ и ги събуждат по време на различни етапи на съня. Така бе открит REM съня и неговата връзка със сънуването.

Мозъчните вълни са електрическо представяне на мозъчната дейност. Милионите неврони, предаващи електрически заряди създават различни ритми, познати като модели на мозъчни вълни. Тези ритми могат да се наблюдават, записват и измерват чрез електроенцефалограф (ЕЕГ). Мозъчните вълни обичайно се групират в 4 различни категории съобразно честотата им: Бета, Алфа, Тета и Делта.

Всяка една от тези категории честоти съответства на специфичен тип активност на кората на мозъка и състояние на съзнанието. Започвайки с най–високата честота и продължавайки по низходящ ред, те са следните:

Бета-вълните са най-бързи – (14-100 херца), те преобладават в нашия мозък и са свързани с бодърстването, съсредоточеността, процесите на учене. Това е сферата на съзнателния разум.
Алфа (8-13 херца)  Алфа вълните са обичайните състояния на релаксация, дори когато сме будни.
Тета (4-8 херца) 
Делта (по-малко от 4 херца) Това е абсолютната безсъзнателност и тези честоти се наблюдават в състояние на дълбок сън. Тази фаза трае около половин час. Сомнамбулизмът и нощното напикаване се случват обикновено в делта-съня.

Когато вечер заспивате, мозъкът ви автоматично превключва от по – високия честотен цикъл бета към по- ниския алфа, а после, за кратки последователни периоди, към тета и делта. По-голямата част от съня ви протича в алфа.

Последните експерименти показват, че сънуваме през цялото време, докато спим, а не само по време на REM съня, но забравяме повечето от тях. Сънищата, които се случват в дълбок сън, обикновено са неемоционални, нетолкова живи, занимаващи се с прости неща и трудно се запомнят. Накратко, те са скучни. REM сънят е времето, когато се случват класическите сънища, тези с физически невъзможните подвизи, странните, смущаващи, динамични и озадачаващи преживявания. Ако прекъснем REM съня, губим тези преживявания.

Между другото, много хора се чудят дали в REM съня очите ни се движат, за да „огледат” образите в сънищата. Някои доказателства сочат, че това наистина е така.

3. Защо трудно се запомнят сънищата?

Някои хора настояват, че никога не сънуват, но грешат. Ние знаем това от експерименти, които включват събуждане на хора на различни етапи през нощта. Всички сънуват, но не всички помним сънищата си. Това може да се дължи на мозъчната дейност - тези от нас, които са склонни да помнят сънищата, имат по-голяма активност по време на сън и бодърстване в две части на мозъка, участващи в обработката на изображенията и съхраняването на спомените, от хората, които не си спомнят своите сънища.

Дали ще запомним сънищата си също така е свързано с това как спим. По време на REM съня ние се стремим да формираме нови спомени, обяснява Робърт Стикхолд (Robert Stickgold) от Харвардската медицинска школа. Ако се събудим по време на или след сън, можем да остане в паметта ни, преди да се изплъзне - с други думи, можем да го кодираме за дългосрочно съхранение. Така че, ако се събудим през нощта, вероятно ще си спомняме откъси от сънищата, които сме имали. От друга страна, ако се събуждаме с будилник и прекъсваме REM съня си (вижте “ Защо сънуването е от жизненоважно значение: отключване на силата на REM съня)”), едва ли ще запазим този спомен. Дори и да сме били в средата на съня, а не в дълбока дрямка без сънища, това внезапно превключване на фокуса от сън и сънуване, за да се събудим и да изключим алармата, пречи на процеса на запомняне.

4. За какво са сънищата?

Има много идеи. Едното е, че сънищата могат да имат еволюционна функция, да ни изпитат в сценарии, които са важни за нашето оцеляване. Това може да обясни защо хората често съобщават, че са преследвани или атакувани в сънищата си. Друго обяснение е, че могат да успокоят грубото въздействие на емоционална травма. От друга страна, много хора  свидетелстват за силата на сънищата за стимулиране на творческата мисъл, както Пол Маккартни сънува мелодията на „Вчера” ( при събуждането си, той импровизира текстовете, за да не забрави мелодията), носи се легендата, че Дмитрий Менделеев сънува структурата на периодичната таблица на елементите (което може и да не е вярно) . Има експериментална подкрепа за идеята, като проучванията показват, че хората се справят по-добре с тестовете за креативност след REM сън.

5. Има ли някакъв смисъл в сънищата?

Зигмунд Фройд твърди, че „тълкуването на сънищата е кралският път към познанието за несъзнаваните дейности на ума“. Той смята, че несъзнаваното се занимава с „девиантни“ мисли и че сънищата са преди всичко средство за изпълнение на желанието. Но въпреки, че тези идеи вече не се приемат от науката, възможно е да има някакво тълкуване на сънищата. Това,  което сънуваме и емоционалният тон на съня, вероятно отразява това, което мозъкът ни счита за важно. Проучване показва, че ако играете Тетрис цял ден, мозъкът ви ще реши, че Тетрисът е това, което трябва да сънува. Ако сте загрижени за нещо, мозъкът

ви може да ви даде сън с безпокойство като доминираща емоция. Огромно количество проучвания, регистриращи  преживяванията по време на бодърстване и съдържанието на съня, подсказват, че нашите преживявания през деня може да бъдат съпоставени със съдържанието на съня ни - но често преобладават очевидно несвързани парчета, които също се промъкват в сънищата.

Опитът да се анализират и тълкуват сънищата ви може да бъде терапевтичен или проницателен, кoментира Марк Благроув (Mark Blagrove) от Университета в Суонзи, Великобритания, но

предупреждава, че някои може да кажат, че подобно прозрение е не повече от гледане на  хороскоп или съновник. Ще са необходими експерименти, за да се провери дали наистина сънищата предават важна лична информация. И дори тогава това не означава, че сънищата са предназначени да предадат тази информация. Ако еволюцията ни е дала сънища като послания за себе си, тя би могла да ги направи по-лесни за запомняне.

6. Сънуват ли различно мъжете и жените ?

Някои анализи на съдържанието на съня предполагат, че жените сънуват и мъже, и жени, докато мъжете са по-склонни да сънуват за други мъже. Майкъл Шредл (Michael Schredl) от Централния институт за психично здраве в Манхайм, Германия, документира отчети за сънища, които показват, че мъжете често сънуват, че се бият с други мъже, докато жените сънуват по-често приятелски взаимоотношения с хората. Преди няколко години Кристина Вонг (Christina Wong) и колегите от университета в Отава, Канада, написаха компютърна програма, за да се опитат да разграничат сънищата на мъжете и жените. Програмата успя да предскаже пола на сънуващия около 75% от времето. Изглежда има различия между половете в сънуването - но засега е твърде рано да се каже защо.