Като цяло българите приемат и подкрепят извънредното положение. Това личи от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 1000 пълнолетни българи между 20 и 23 март.

На въпроса как оценяват мерките на властта срещу епидемията:

• 66% казват, че са достатъчни
• 17% твърдят, че са прекалени
• 15% смятат,  че са недостатъчни

Това базово възприятие обуславя много голям прилив на доверие към управлението:

Действията на правителството като цяло се одобряват от 74% срещу неодобрение от 22%.

Действията на МВР се одобряват от 80% срещу неодобрение от 15%

Действията на Министерството на здравеопазването  се одобряват от 83 % срещу неодобрение от 12 %

Действията на Министерството на образованието се одобряват от  86% срещу неодобрение от 10%

Одобрението и неодобрението към отделните личности в ръководството на страната изглежда в момента така:

• Бойко Борисов + 73%   срещу    ̶  21%
• Ген. Мутафчийски + 89%   срещу    ̶  10%
• Владислав Горанов + 45%   срещу    ̶  26%
• Томислав Дончев + 54%   срещу    ̶  18%

Много високи нива на одобрение получават съсловието на:

• лекарите (+91%)  и
• учителите (+87%).

Реакциите на хората на самата епидемия се разбиват на три групи:

• паническа (22%)
• тревожна (64%)
• спокойна (12%)

Повече от една пета от българите искрено смятат, че настоящата епидемия е едно от най-страшните неща, сполитали човечеството. Това преувеличение е свързано пряко с факта, че над една трета от българите смятат за реална опасността да умрат от коронавирус. Тази паническа нагласа сама по себе си е опасна. Главно, защото адресира към властите очакване и изискване за свръхрепресивни панически мери. Цели 37% признават, че лично те изпитват страх от вируса.

Все пак две трети от населението са в плен не на паника, а на по-силно или по-слабо изразена тревога. Тя изкуствено се подсилва от ширещата се представа, че епидемията е смъртоносна не само за възрастните и хронично болните, но и за младите и децата (45%).

Твърде голяма част от българите (64%) са на мнение, че коронавирусът не е естествен, а е лабораторно създаден. И пак приблизително толкова (66%) смятат, че в най-скоро време човечеството ще има лекарство против вируса.

Радва установеният от проучването факт, че хората масово вземат мерки против епидемията:

• Практически всички твърдят, че си мият по-често ръцете;
• 80% ползват дезинфектанти;
• 90% са ограничили личните си гостувания;
• 5% се борят с епидемията с предпазни маски.

Хората масово не само приемат, но и одобряват ограничителните мерки на правителството. Между 88%  и  94%  одобряват:

• забраната на всички публични събирания;
• затварянето на границите за чужденци;
• забраната българите да пътуват в чужбина.

Общественото мнение обаче е разделено по:

• Забраната да се пътува от град в град: + 56% срещу    ̶  40%
• Въвеждането на вечерен час : + 59%   срещу    ̶  39%

Първоначалните масови опасения, че в България ще свършат храните и лекарствата, са по-слабо изразени: (13% до 27%).

За сметка на това в масовата психика възникват тревоги за икономическите последици от епидемията – хората се опасяват, че:

• Ще загубят работа – 20%
• Няма да могат да си плащат кредитите – 29%
• Няма да могат да покриват битовите сметки – 38%

Към това се добавя твърдението на 3% от анкетираните, че вече са загубили работа!

Като цяло (както показва и изследването на Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 28 страни) България е „среден случай“ в Европа и света. Това донякъде се осъзнава от самите българи, а донякъде се отразява и в техните нагласи.

На въпроса „Кой модел на борба с вируса смятат за най-правилен:

(1) репресивен /„китайски“,

(2) ограничителен / „европейски“

(3) свободен / „шведски“,

българите се разделят така:

• за „китайския“ модел: 30%
• за „европейския“ модел: 42%
• за „шведския“ модел: 23%

Тази „средна“ и сравнително трезва реакция в условията на епидемия е в унисон с масовото мнение на  българите (87%), че на фона на другите страни България се справя сравнително успешно, а също и че особено благоприятно за страната е, че съвсем наскоро тя успя да избегне мигрантска вълна от Турция (89%).

Методика
CATI (Computer Assisted Telephone Interview)
n=1000
Национална, за населението на възраст 18+ г.
20-23.03.2020 г.
Абсолютна максимална грешка ± 3.0 при 50% дялове
1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.