Повишават се тревожността, напрежението, объркването и страха сред българите, свързани както с вероятността от инфектиране, така и с очакването на финансови затруднения в резултат от пандемията от коронавирус и въведеното извънредно положение у нас. 

Това показват данните от онлайн изследване, проведено от Институт за психично здраве и развитие – България „Информираност и реакции към пандемична здравна криза“. 

Резултати от анкетата: 

72% от изследваните заявяват, че са били добре информирани за понятието и характера на явлението „пандемия“ още преди актуалното ѝ развитие.

Половината от хората свидетелстват за леко до силно напрежение, когато четат или се запознават със здравна и/или демографска информация относно характеристиките и влиянието на пандемията.

Средното предвиждане на участниците в анкетата е, че 44% от населението на България ще бъде инфектирано от вируса.
90% от хората споделят, че са много добре запознати с предпазните мерки, които се взимат по време на вирусната пандемия. По-малко от 2% споделят, че са слабо запознати.

При сравняване на най-разпространените заболявания в световен мащаб и колко плашещи са те, на първи места се нареждат рак, СПИН и инфаркт/инсулт, последвани от туберколоза и психични заболявания. Коронавирусът е еднакво плашещ за хората, колкото е депресията, но два пъти по-малко плашещ от психичните заболявания. 

76% от изследваните споделят, че не се оценяват като застрашени или в рискова група от заразяване с коронавирус. Близо 12% виждат себе си като много силно застрашени. 

Преобладаващи чувства в хората са тревога и страх (при повече от половината изследвани), съпричастност и объркване. Най-ниско е преживяването на безразличие.​​​​​​​​​​​​​​​​​​​

90% вярват, че могат да се вземат необходими и ефективни предпазни мерки. 5% изпитват съмнение относно мерките за безопасност.

Виждайки човек с маска, повече от половината изследвани вярват, че маската предпазва самия човек. Около 20% изпитват облекчение при вида на човек с маска.

Над 90% от хората са готови да носят маска, дори и ако бъдат силно социално изолирани от другите.

67% от всички изследвани категорично не изпитват страх от умиране, ако бъдат инфектирани.

​Хората, които вярват, че разпространението на вируса е „задкулисна игра“ или конспирация, в процентно отношение, са също толкова, колкото тези, които отричат това.

Най-трудно изпълнима здравна мярка за хората е оставането в изолация, под карантина вкъщи и ограничаването на контакт с близки и семейство. Най-лесно хората могат да избягват места за забавление(ресторанти, барове) и спортни зали/фитнес.

94% от хората са готови да останат вкъщи под карантина, макар това да е съпроводено от известни затруднения за тях.

Над 90% биха поверили грижите за телесното и психичното си здраве на близки приятели и/или доверени хора. Около 1% споделят, че няма кой да се погрижи за тях.

​Половината от анкетираните биха поверили грижата за психичното и емоционалното си здраве на приятели, разширено семейство или психотерапевт.

Една трета от всички изсlедвани биха разчитали извънредно на психотерапевтична подкрепа.

​По-малко от 1% вярват, че грижата за заболял близък е отговорност изцяло на лекарите.

Работещите свиделстват, че биха направили категоричен опит за намаляване на работната си заетост.

Като най-надеждни източници на информация анкетираните определят здравните и държавни институции, както и общопрактикуващите лекари, а най-ненадежни – социалните мрежи и съседите. 

Дори в пандемична обстановка, хората проявяват страх повече към болести като рак, ХИВ/СПИН, инфаркт/инсулт. Приемат коронавируса като толкова плашещ, колкото проявите на депресия и два пъти по-малко плашещ от психичните болести.