Изложба и лекция за живота и делото на Бащата на турците Мустафа Кемал Ататюрк бяха отложени от организаторите , заради превантивните мерки срещу коронавируса.

В Кърджали бе предвидено да се изложат фотоси за ръководната роля на Кемал Ататюрк във спасяването на Турция. Освен това Ротари клуб Кърджали бе поканил дългогодишният директор на Филиала на Пловдивския университет проф.Людмил Спасов, който е автор на книга за Бащата на турците да изнесе лекция.

  Именно през март преди 105 г.Англия и Франция тайно се договарят да си поделят Османската империя. На Русия е отредено да получи Истанбул и Проливите. Националноосовободителната война,  поведена от Ататюрк осуетява тези планове.

 Османската империя и Царство България са съюзници в Първата световна война. И двете държави претърпяват тежка национална катастрофа. Симпатиите на българите към турците се изразяват от правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски. Великото национално събрание на новосъздадената турска държава прави стъпки за установяване на дипломатчески отношения със София. Ататюрк пише специално писмо до Стамболийски, в което му гарантира, че правата на християните в новата република са обезпечени. Стамболийски прави няколко опита за откриване на дипломатическо представителство в Р Турция но победителите във войната –страните от Съглашението не разрешават. Въпреки това Стамболийски праща тайна дипломатическа мисия. Тя не остава тайна за победителите и предизвиква скандал.

 Това обаче не пречи на затоплянето на отношенията между двете държави. Ето какво докладва на Стамболийски ръководителят на втората  мисия- търговеца Ц.Пуканичаров, поместено във в.”Победа” от Б.Ачков : ”Местафа Кемал храни особени симпатии към българския народ, когото познава много отблизо. Той спомена за качествата на нашия народ, които много цени, за стремежа на българите за свобода и независимост, като приведе за пример борбите ни в тази насока преди и след Освобождението… След това пашата каза, че между двата народа-българския и турския –няма абсолютно никакви спорни въпроси, а напротив-взаимни симпатии.”

 Усилията на Р Турция да има дипломатически отношения със своя северен балкански съсед се увенчават с успех през 1923 г.

Българското население в Анадола,в Тракия и в Царство България изцяло подкрепя националноосвободителната борба на Ататюрк, сочат съвременници на събитията.

Георги Кулов