Анализът на фосилизирана черупка от Креда епоха разкри, че дните на нашата планета са били с половин час по-кратки преди 70 милиона години.
Знаейки това, сега учените могат да установят по-точно скоростта, с която Луната бавно се отдалечава от нашата планета.
Учените разбират как се е променило въртенето на Земята във времето по знаците на нашата планета. Например, изучавайки как промените в слънчевата радиация, регистрирани в древна скала, съвпадат с циклите на Слънцето през десетки хиляди години, учените наскоро успяха да определят, че дните на Земята са били дълги само 18 часа преди около 1,4 милиарда години.
Но получаването на информация в по-подробен мащаб се оказва предизвикателство. Тук влиза в играта изчезнало двучерупчесто Torreites sanchezi. Неговият вид изчезнал при масовото измиране през Креда-Палеоген преди 66 милиона години и нищо подобно на тях не съществува днес.
Те имали формата на ваза с капак в по-широкия край и доминирали рифовите екосистеми. Но те имали няколко общи неща със съвременните миди и едно от тях е, че черупките им растяли със скорост един слой на ден.
Точно както дървесните пръстени съдържат информация за годината, през която са се образували, тези пръстени на черупките също могат да бъдат анализирани. По-конкретно, те могат да разкрият условията във водата, като температура и химия, във времеви граници под един ден, показвайки ни как са живели тези животни.
"Имаме около четири до пет точки от данни на ден и това е нещо, което почти никога не получавате в геоложката история", обяснява геохимикът Нилс де Винтер от Vrije Universiteit Brussel в Белгия. "По принцип можем да изучим ден преди 70 милиона години. Това е доста невероятно."
Екипът е получил единичен фосил T. sanchezi и го е подложил на различни техники за анализ, включително масспектрометрия, микроскопия, стабилен изотопен анализ и микро рентгенова флуоресценция.
Химическият анализ на черупката разкри, че океаните са били много, много по-топли преди 70 милиона години. Това двучерупчесто процъфтявало във води, които през лятото достигат температури 40 градуса по Целзий и 30 градуса по Целзий през зимата.
Слоевете в черупките също показват сезонна вариабилност: например в съвременните миди, слоевете, образувани през зимата, ще бъдат по-тъмни. Подобна сезонна променливост позволява на учените да идентифицират годишните времеви диапазони в рамките на линейните модели, наблюдавани в черупката, тъй като сезонните пръстени си приличат.
Екипът използва този аспект, за да изчисли продължителността на деня по времето, когато животните са живели. Те определиха, че вкамененият им T. sanchezi е живял девет години. След това преброили пръстените всяка година, както визуално, така и химически. Ако го направите днес, ще да получите 365 пръстена годишно, но вместо това те получили 372.
Знаем, че продължителността на една година е остава повече или по-малкo същата, тъй като орбитата на Земята не се е променила. Това означава, че продължителността на един ден, определена от скоростта на въртене на Земята, трябва да се е променила, удължавайки се оттогава от 23.5 до 24 часа.
Това, че въртенето на Земята се забавя, всъщност е доста добре установено и е свързано доста категорично с Луната, защото забавянето на въртенето на Земята е причинено от приливите.
Приливи са причинени от гравитацията на Луната, която ги кара да издуват. Въртенето на Земята обаче изкривява издутината малко напред от позицията на Луната в орбита около планетата. Това създава въртяща сила между двете тела, което ускорява Луната, карайки я постепенно да се отдалечава от Земята.
В момента Луната се отдалечава от Земята със скорост около 3,82 сантиметра годишно, според прецизни измервания с лазери, насочени към маркери, поставени от астронавтите по време на мисиите на Аполон.
Ако използвахме този темп, за да екстраполираме първоначалната позиция на Луната преди 4,5 милиарда години (когато смятаме, че се е образувала), нещо не се получава - спътникът щеше да е толкова близо до нашата планета, че би бил разкъсан от приливните сили. Което води учените до извода, че скоростта, с която Луната се отдалечава, вероятно се е променила - ускорила се е във времето. Но точно колко бързо се отдалечава във всеки даден момент е трудно да се определи.
Намирането на повече геоложки записи, чрез които да се изчисли продължителността на дните в различни моменти от историята на Земята, би ни помогнало да се определи по-точно ускорението на Луната. Тогава бихме могли да разберем кога се е образувала нашата Луна. И намирането на тези точки от данни е точно това, което екипът се надява да направи с още по-стари фосили от черупкови мекотели.
Проучването разкрива също, че пръстените на черупките на древното двучерупчесто растяли по-бързо през деня. Това, според изследователите, предполага, че Т. sanchezi е имал симбиотична връзка с фотосинтезиращи организми, подобно на днешните гигантски миди, които са в симбиоза с водораслите. това за първи път е доказано научно.
"Досега всички публикувани аргументи за фотосимбиозата при рудисти са по същество спекулативни, базирани само на сугестивни морфологични черти, а в някои случаи са очевидно погрешни", казва палеобиологът Питър Скелтън от Отворения университет, който не е участвал в изследванията. "Този документ е първият, който предоставя убедителни доказателства в полза на хипотезата."
Доста диво е, че учените могат да разкажат всичко това само по една древна черупка.
