При общуването със стари хора от Златоградския край се сблъскваме с редица местни диалектни думи, изрази ,наричания, обичаи... Обикновено не им обръщаме особено внимание,а някои от тях водят началото си от имената на митологични образи и езически богове характерни за древните ни прадеди. В с. Аламовци и гр.Златоград , старите хора когато са ядосани често използват израза: „Дано та Марената удрие” или „ Дано та Марената откъца”. A Марена е име на богинята на смъртта и зимата при древните славяни. Тя е наричана с различни имена:при чехи-Марена, украинци-Мерена, белоруси–Мара,поляци–Мажана, словаци-Морена. От корена „мор” произлиза думата смърт, а може би и думата „ мраз ” – студ, зиморничав. Интересно е, че думата Марена има аналогия с името Мориган или Моргана при западните народи, с „кошмар” - при французите, Марас- при индийците. Това показва, че има древен индоевропейски произход. Думата „кикимора”(лоша жена), може би също има връзка с думата Марена. Често бабите и майките плашат децата си с израза: „Иде хапото”, когато не слушат. Или когато правят бели казват, че ще ги дадат на „хапото”. Оказва се, че Хапун (Хлопун) е славянското име на страшилището на децата .Подобен митичен образ е и използваната дума,,Дракус’’.Често може да се чуе в разговорната реч :голем дракус си,или грозна като дракус/месаш дракус в главъта/.Вярва се ,че са белия лук /чесънът/ го прогонва.Когато има покойник се слага разтворена ножица като кръст на гърдите му и се бди над него да не го прескочи котка,оставя се да гори свещ/в наши дни се оставя включена електрическа крушка да свети/. В славянската митология се използва и думата Коледа (Коладе), Божик. Празнува се около 25 декември. Такова сакрално място в Златоград е в кв. Малка река, м. Божек, с едноименния извор „Божек”. Може би това място е носител на древни обредни практики, извършвани някога от Златоградчани и до наши дни е достигнало само името Божек. В близост до извора Божек се намира едно широко просторно място/ „мегдан”/ – наричано от старите златоградчани – „игрен лъка” или ,,Играта.” Най вероятно това име е свързано с провежданите в древността кукерски игри около Коледа (Божек) или пък носи името от народните хора, които са се играли тук. СУРВАК в миналото се е празнувал на 14 януари.Особено се тачи дори и в наши дни в с.Ерма река. Малките деца ,с дрянови сурвачки обикалят наред всеки дом. Друг обичай е,, наша или стара” марта.Празнува се на 14 март.С името ,,стара’’ в Златоград се нарича бабата/умалително-старка/ Тогава се е палил огън на двора на всеки дом.Стопанинът на къщата събирал пръснатия боклук/наричан шуштие/от дома,а също така пръсната слама и папрат от обора и ги запалвал .Силно пушещият огън се прескачал от всички в дома .Вярвало се ,че пушекът/кадешът/ пречиствал от болести и паразити и който прескочел огъня няма да бъде хапан от въшки и бълхи през годината и няма да бъде хапан от змии..Правели се също мартеници ,които включвали бял и червен конец/понякога се слагали и други цветове/ ,бял лук,дюлева пръчка и синьо мънисто/наричано каркатиль/.Мартеници се връзвали и на хора ,и на животни.Вярата в силата на мартеницата е била толкова голяма,че сложени един път не се сваляли от животните докато сами не паднат.Смятало се ,че пазят от зли сили и лоши очи.

Розалин Хаджиев

Председател на Тракийско дружество „Дельо войвода” в Златоград