Легендарният физик и голям мислител Фрийман Дайсън е починал на 96-годишна възраст в Ню Джърси (28 февруари 2020 г.)
Дайсън е един от създателите на квантовата електродинамика. Работи в областта на квантовата теория на полето, математическата физика, астрофизиката, ядрената физика. Член на Британското кралско научно дружество и на Академията на науките на САЩ.
Известен е със своята футуристична концепция на Сферата на Дайсън. Това е хипотетично съоръжение с формата на гигантска сфера с огромни размери (от порядъка на планетна орбита), като звездата е в центъра отвътре. Такава сфера може да построи високоразвита цивилизация за пълно усвояване на енергията от централната звезда.
Дайсън е практикуващ християнин, борец срещу национализма, застъпник за ядрено разоръжаване и международно сътрудничество.
Дайсън, роден в Англия през 1923 г., се премества в Съединените щати през 1947 г. и прекарва по-голямата част от живота си като професор в Принстън. Дайсън за пръв път стана широко известен с важна работа в края на 40-те години върху взаимодействията между светлина и материя, след което продължи да има забележително широка кариера. Той публикува документи за бъдещето на Вселената, работи върху идеи за космически кораб, управляван от ядрена експлозия, който никога не е бил изграден, разработва нови идеи в математиката и философията и си представя как хората от далечното бъдеще - както и извънземните цивилизации - могат живеят и работят в космоса.
"Дайсън генерира революционни научни прозрения, включително изчисления, свързващи квантовия и човешкия свят. Приносът му произтича от работата му в много области, включително ядрената техника, физиката на твърдото тяло, феромагнетизма, астрофизиката, биологията и приложната математика", пише Институтът за напреднали изследвания в некролог на Дайсън.
Самият Дайсън описва собствения си подход към науката като воден от широко любопитство.
"Винаги съм се радвал на това, което правя доста независимо от това дали е важно или не", казва Дайсън пред New York Times през 2009 г., обяснявайки защо никога не е печелил Нобелова награда като колегата си Ричард Файнман. "Смятам, че е почти вярно без изключение, ако искате да спечелите Нобелова награда, трябва да имате дълъг период на внимание, да получите някакъв дълбок и важен проблем и да останете с него в продължение на 10 години. Това не беше моят стил.“
Може би най-известната идея на Дайсън е "сферата на Дайсън“, хипотетична структура, която цивилизацията може да изгради около звезда и така най-добре да използва енергията ѝ. Идеята пробива и в научната фантастика, и в астрономията. През последните години някои астрономи дори спекулираха, че звезда в нашата галактика, със странно затъмняване може да има непълна сфера на Дайсън, "извънземна мегаструктура" около нея.
Дайсън е известен и със своите възгледи за изменението на климата в началото на 21 век. Макар да не оспорва, че човешките емисии причиняват затопляне на климата на Земята, той изразява недоволство от тона, с който се обсъжда темата по онова време, както съобщава The New York Times през 2009 г. Дайсън счита, че други проблеми са по-важни и изразява съмнения относно някои техники, използвани от климатолозите за оценка на ефектите от бъдещото затопляне.
Той също така твърди, че засаждането на милиарди дървета, генетично проектирани да улавят повече въглерод, отколкото съществуващите дървета, ще реши проблема. Към 2020 г. такива генетично модифицирани мега-гори не съществуват и светът продължава да изпитва все по-драстични ефекти от изменението на климата.
В книгата си „Време без край“ Дайсън твърди, че ако Вселената продължава да се разширява завинаги и изстива, животът може да не изчезне, както повечето физици предполагат.
"Като погледнем към миналата история на живота, пише Дайсън," виждаме, че са необходими около [1 милион] 10 ^ 6 години, за да се развие нов вид, [10 милиона] 10 ^ 7 години, за да се развие род, [100 милиона] 10 ^ 8 години до еволюция на филум и по-малко от [10 милиарда] 10 ^ 10 години, за да се развият по целия път от първичната слуз до Homo sapiens. Ако животът продължава по този начин в бъдеще, е невъзможно да се постави някаква граница на разнообразието от физически форми, които животът може да приеме. Какви промени могат да настъпят в следващите 10 ^ 10 години, които да се противопоставят на промените от миналото?"
"Възможно е", продължи Дайсън, "че за още 10 ^ 10 години животът може да се развие отвъд това да е от плът и кръв и да се въплъти в междузвезден черен облак или в разумен компютър."
Дайсън пише, че животът може да изисква топлина, течна вода и надежден източник на енергия, за да се запази в студената вселена, но само ако е в съзнанието е вързано за тялото.
"Тъй като съм философ оптимист, предполагам… животът е свободен да се развива във всяко материално въплъщение, което най-добре отговаря на неговите цели", пише той.
