Окръжен съд-Хасково отхвърли първите искове на служители на МВР, които заведоха дела срещу държавната структура за неизплатени пари за извънреден труд, съобщиха от Темида.
Производствата са образувани срещу решения на районните съдилища от съдебния район, по които са разгледани предявени искове на служители от Главна дирекция “Гранична полиция“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и ОД на МВР-Хасково. Претенциите са за заплащане на допълнителни възнаграждения за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд.
В мотивите си въззивната инстанция прие, че предявените от служителите на МВР искове са неоснователни, тъй като положения от работещите на смени държавни служители нощен труд, който се отчита сумарно, не следва да бъде преизчисляван с коефициент 1,143 и съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Решенията на въззивната инстанция не подлежат на касационно обжалване и са окончателни.
Haskovo.net
Окръжен
Окръжен съд се ръководи от ку.ва !!
Бойко Счупи Държавата
Защо така
Няма връщане назад
Херо
Митко
Ачката
бърборино
ХАСКОВО ГУБИ БУРГАС ПЕЧЕЛИ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44/ 21.II.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд-Хасково на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, открито заседание, граждански състав,въззивна инстанция:
Председател : Деляна Пейкова
Членове : 1. Георги Гочев
2.Милуш Цветанов
При секретар протоколиста Р.Р. като разгледа докладваното от съдия Георги Гочев въззивно гражданско дело №919/2019 г. за да се произнесе взе предвид
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвания акт
С решение №494/15.Х.2019 г. постановено по гр.дело №783/2019 г. състав на Районен съд-Свиленград осъжда ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и зашита на населението" при МВР със седалище и адрес на управление гр.София,ул. Пиротска №171А ДА ЗАПЛАТИ по исковете с правно основание чл.178, ал.1, т.З, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, на К.П.М. с ЕГН ********** ***,сумата 1683,17лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането,сумата 221,88лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 15.07.2019г., както и сумата 400,00 лв. - разноски по делото.С решението се осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност н защита на населението" при МВР със седалище и адрес на управление гр.София,ул. Пиротска №171А , ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Свиленград сумата 76,20лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата 100,00 лв. -възнаграждение за вещо лице.
Обстоятелства по въззива
Представена е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и зашита на населението" при МВР,в която се извежда незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като се излагат доводи, че няма законово основание за преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143 по отношение на държавните служители в МВР. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия,който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност,като иска потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение.
Правни съображения
Въззивникът е надлежно активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение,предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на обективно съединените искове по исковата молба.Обхвата на въззивното производство е очертан от изложеното във въззивната жалба.В тази насока оплакванията на въззивника са изцяло относно неправилност на съдебния акт като приложение на закона и като обоснованост. Не се излагат доводи относно валидността или допустимостта на решението. Пороци в подобна насока не установи при служебната проверка по чл.269 от ГПК и въззивната инстанция. Пред първата инстанция е установена фактическа обстановка съобразно изискванията на производствените правила,която обвързва страните и въззивния съд.
По делото няма спор относно правнорелевантните факти,свързани с обстоятелството,че през исковия период между страните е съществувало валидно служебно правоотношение,по силата на което ищецът е бил на служебно правоотношение при ответника ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР,като е изпълнявал длъжността си на 24-часов сменен режим.За същия този период от време ,а именно: от 15.07.2016г.до 15.07.2019г. на ищеца ,за отработените часове нощен труд е заплатено възнаграждение в размер на 0,25лв./ч. ,съгласно Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г.,издадена от министъра на вътрешните работи на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР.Съгласно посочената заповед за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0,25лв.
От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, положения от ищеца нощен труд исковия период. с посочено и преизчисление с коефициент от 1.143.
Въведения спор във въззивното производство е изцяло правен и се свежда до въпроса подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1. 143 лв. положения и в случая уточнен нощен труд от работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на работното време.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (ал. 6).
Според чл. 187а, ал. 4 ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/ 2016 г. на ВАС. От своя страна с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. с постановеното на 11.07.2016 г. решение на ВАС не е възстановено действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. макар и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието на предходния.
За да преизчисли положения от ищеца нощен труд, районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява отдебна и самостоятелна уредба за служителите по трудови правоотношения, която изначално е неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично и императивно е предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 ЗМВР), че нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото не е установено, от събраните по делото доказателства.В тази връзка съдът счита,че отработените от ищеца през исковия период нощни смени са по 8 часа, от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване ,както не може да се приеме че е налице и извънреден труд.Последният определено би бил налице ако се надхвърлят така определените законови нормативи.В случая обаче няма доказателства в тази насока.
Въззивната инстанция счита,че за уреждане на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР следва да намери приложение разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗМВР,съответно в редакциите й действащи в периода от 15.07.2016г.-15.07.2019г.Независимо от различните такива на посочената разпоредба същата винаги предвижда,че размерът,условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.Такива заповеди,действащи в исковия период от време,съответно : Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи.Тези административни актове предвиждат,че за всеки отработен час или част от него между 22.00 и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв.Т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи,поради което следва да се приеме,че на държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа в размер на 0,25лв./ч.. Поради това залегналата в исковете теза за налична непълнота в законодателството в тази насока са изцяло неоснователни и не намират обосновка в законодателството. Законът е ясен,има налице действащ административен акт на оторизирания от закона орган за целия исков период,който е задължителен,както за особената администрация в МВР,така и за съдилищата.Този правен ред изключва недвусмислено всички други възможни варианти за изчисления на следващото възнаграждение за нощен труд и е единствен способ в тази насока предвиден от закона.
В рамките на производството няма установен положен извънреден труд.За да е налице такъв следва да се установи,че реално отработеното време за съответния период на отчитане надвишава редовното работно време за същия период.В случая доказателства за положен извънреден труд не са представени.Именно поради това съдът извежда,че преобразуването на нощните работни часове в дневни не може да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време,тъй като самото увеличение по този начин на броя отработени часове реално не отговаря и не съответства на действително отработените часове.
Следва да се има предвид и че обилно изложените тези за дискриминация при определяне възнагражденията по трудови правоотношения и по служебни такива са абсолютно несъстоятелни и непочиващи на закона.Касае се за законодателна уредба на видове полагане работна сила,всяка с особени специфики.Тези специфики извеждат същността на различните категории работна сила, въвеждат разлки между тях в съответствие с целите за които са уредени от законите на Република България.Именно различията в статута на съответните категории престация на работна сила,осигуряват и изпълнението на различните цели изведени от закона.
Целите на особената държавна дейност, за която работят съответните лица, определя функцията и естеството на престираната работна сила,които се обезпечават посредством особен и различен статут на съответните служители.
Подхода на законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на държавата и за работещите в тях,които се различават помежду си от една страна,а от друга-са съвсем различни от тези по трудово правоотношение.Обект на такова специфично уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната,на магистратите по ЗСВ,по ЗМВР и т.н.
Статута на държавните служители по ЗМВР също е специфично уреден.Чл.142 ал.I от ЗМВР извежда три категории работещи-по трудово правоотношение-т.3,служебно правоотношение по общия закон за държавната служба-т.2 и особените държавни служители по т.1,чийто статут е уреден само със ЗМВР.Тези три категории лица неслучайно са обект на диференциране от самия закон,тъй-като изпълняват различни функции,които не могат да се смесват.Ищецът по делото се вмества в престирането на труд в режима на т.3 от текста.
Очевидно е,че държавните служители имат уредени законово привилегии в сравнение с тези по трудово правоотношение-напр. цялостното осигуряване е за сметка на бюджета, по-дълги отпуски,минимален праг на възнаграждение,по високи размери на обезщетения при прекратяване на правоотношението,но имат и ограничения-напр. не могат да работят по друго правоотношение и т.н.,които предимства и ограничения са корелативни на особените функции,които те изпълняват за осъществяване на определени държавни дейности,които изключват приложение на трудовото законодателство. Ето защо въобще не може да се извлече дискриминация между трудовите правоотношения и различните видове служебни правоотношения,в частност и при определяне на възнаграждения,вкл. и това за нощен труд.Всъщност тук е налице изпълнение на законовия диференциран подход към тези различни видове престации на работна сила.Ако се възприеме тезата за дискриминация, служителите по трудово правотношение най-вероятно са крайно дискриминирани поради липсващото държавно поемане на осигуровките им,поради по-малкия размер на отпуск,липсата на долен праг на възнаграждение,получаване на по-високи обезщетения и т.н.Следва да се изхожда от целта на законовата уредба при тези статути-по служебно правоотношение може да се работи само за държавата в строго определени сфери,докато по трудово правоотношение може и за държавата,за общините,за търговец и т.н.Поради това са налице и спецификите в статута за всички тези отделни сфери на полагане на труд,което изключва някаква конкуренция между тях или механично прехвърляне на права без законова основа. Виждането за наличие на празнота в уредбата или на дискриминация противоречи на закона.Прилагането им би предизвикало заобикалянето на самия закон ,тъй-като би довело до обезмисляне на така изведените строго различни форми на престиране на работна сила и до недопустимо от закона размиване между тях,което би осуетило и изпълнението на особените цели на държавата за които същите са създадени.Поради това не е налице празнина или дискриминация при определяне на възнаграждението за нощен труд.
Ето защо не са относими доводите на ищеца относно приложението на трудовото законодателство в това за държавните служители по чл.142 ал.I т.3 от ЗМВР,наличието на празнини в уредбата,така и на дискриминация.В случая именно заповедта на Министъра на вътрешните работи е единствения законов механизъм за определяне допълнителното възнаграждение за положен нощен труд.Със същия успех законът би могъл и да не предвиди възнаграждение за нощния труд въобще,като част от особения статут на лицата по чл.142 ал.I т.3 от ЗМВР.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск по чл.179 ал.1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за неоснователен, поради което, като е уважил същия районния съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него се постанови нов по съществото на спора, с който предявеният главен иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли и предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД,предвид акцесорния му характер и обусловеността на този иск от уважаването на главния иск.
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 200 лв. за двете инстанции,както и заплатената държавна такса за въззивно обжалване от 58.82 лв..
Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-Хасково
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ изцяло решение №494/15.Х.2019 г. постановено по гр.дело №783/2019 г. на Районен съд-Свиленград , вместо което
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани предявените от К.П.М. с ЕГН ********** *** искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за изплащане на сумата 1683,17лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба - 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането,сумата 221,88лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 15.07.2019г
ОСЪЖДА К.П.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР,със седалище и адрес на управление гр.София ,ул.“Пиротска“ №171А направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 258.82 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател :
Членове : 1. 2.
Р Е * * * * Е
№ I-141
07.11.2019г., град Бургас
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена ВЪРБАНОВА
2/ мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1549 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ 129009742 чрез процесуален представител Ана Димчева- юрисконсулт в ОДМВР-Бургас, против Решение № 2105 от 03.09.2019г., постановено по гр.д.№ 5343/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Ж.С.С. сумата от 1166,70 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от С. за периода от 28.08.2017г. до 03.07.2019г. извънреден труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба на 03.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, като положеният от него нощен труд е преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че по отношение положения от ищеца нощен труд приложение намирали правилата на действалите към процесния период от време Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като в така сочените наредби липсвал текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, за разлика от действалата преди това Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. било предвидено, че за държавните служители на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което означавало, че съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 /т.е. 8 часа нощен труд, равни на 7 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и по Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ при тях 7 часа вощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд/.В този смисъл въззивникът навежда довода- че извънреден труд би бил налице само в случай, че служителя в МВР действително работи извън установеното работно време, в който смисъл и цитира заповеди на Министъра на МВР както следва: № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., предвиждащи допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на 0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа и 6.00 часа. Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове от БРС препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуален представител на въззивника не се явява, с писмена молба се поддържа въззивната жалба и се прилага за сведение писмена правна консултация на проф Васил Мръчков. В случай на отхвърляне на въззивната жалба предевява възражение за прекомерност на претендираното от въззиваема адвокатско възнаграждение.
В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Ж.С.С., чрез процесуалния му представител адв.Ст.Кралев от БАК, с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани;изложени са подробни съображения по цитираните от въззивника нормативни разпоредби. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия- адвокат Кралев, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, претендира разноски за въззивната съдебна инстанция ,като представя договор за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено адв. възнаграждение от 300 лева.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.С.С. , с която претендира, че като държавен служител – полицай е положил труд, извън установеното работно време и за периода от 25.08.2017г. до 03.07.2019г., за което следва да му се заплати допълнително сумата в размер на 1105 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 1288 часа за сочения период от време, които часове били разлика между заплатен нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143 отчетен като извънреден труд от 184,184 часа, заедно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
В първото по делото заседание искът е изменен ,като се претендира извънреден труд в размер на 157,59 часа, като претендираната сума е в размер на 1166,70 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и по конкретно – специалните разпоредби на чл. 187 и сл. от ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Не е спорно, че ищецът е държавен служител от 18.01.2017г. до датата на издаване на удостоверение от ОД на МВР Бургас (л. 14) и за периода 25.08.2017г.-03.07.2019г. е заемал последователно длъжността „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полицай“ при Четвърто РУ на ОД МВР-Бургас; „полицай“ в група „02“ към сектор „Специализирани полицейски сили“ при отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР-Бургас и „старши полицай“ в група „02“ към сектор „Специализирани полицейски сили „При отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР-Бургас.
Не е спорно и че за периода от процесния период от време ищецът С. е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.
Представят се Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г.; № 8121з-40/15.01.2015г. ;8121з-437/28.04.2016г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници. По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която ищецът е положил общо 1102 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1259,59 часа и разликата в двете стойности в размер на 157,59 часа представлява труд, който е извънреден. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 157,59 часа възлиза на сума в размер от 1166,70 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.
С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби както следва:
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).
С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 25.08.2017г. до 03.07.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време – 25.08.2017г.-03.07.2019г. ищецът Ж.С. е положил нощен труд в размер на 1102часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1259,59 часа, като разликата от 157,59 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1166,70 лева.
Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция се явява и доказана по размер. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 300лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения между страните Договор за правна защита и съдействие (л. 33 от делото на БОС).
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2105 от 03.09.2019г., постановено по гр.д.№ 5343/2019г. по описа на Бургаски районен съд,
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас, ЕИК: 129009742, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявано от Директора Калоян Калоянов, да заплати на Ж.С.С. с ЕГН ********** сумата в размер на 300 (триста ) лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.
Ами сега....
????????????????
Фъкю