У дома

Определено тя е ученик, с когото всеки учител би се гордял, казва за нея хореографката и ръководителка на балетна формация „Тангра“ Дорина Инджова.

Опитната майсторка на танца, чиито възпитаниците са завоювали десетки награди на най-престижните подиуми у нас и в Европа, изпитва истинска гордост докато наблюдава съботната репетиция. Води я една от най-добрите й ученички-Петра Недялкова.

Петра е в залата на „Тангра“ под ръководството на Дорина Инджова от седем годишна. Танците са целият й живот досега, така и ще продължава напред, защото световната и европейска шампионка по модерен танц и джаз вече е студентка в специалност „Танцов театър“ в Нов български университет.

В Хасково 19-годишна вече, тя се връща, за да постави първата си професионална работа като хореограф.

Казва, че е решила началото на професионалното й изграждане да е точно от тук, откъдето е поела по пътя на танцовото изкуство, където се чувства най-сигурна и където нейната първа учителка Дорина Инджова винаги е готова да й „вдъхне“ доза увереност.

Първи стъпки в танцовата зала

А за първите си стъпки, когато е седем годишна в „Тангра“, и сега си спомня с много радост. Благодарна е на майка си, че я е довела в залата още като дете, въпреки, че отначало не били на едно и също мнение с какво е най-добре да се занимава. „В началото майка ми беше скептична, но в следващите години, когато видя любовта ми към танците, която се разрастваше, ме подкрепяше много, за което съм и много благодарна.“

За Дорина Инджова пък Петра казва, че й е като втора майка. За нея тя ще остане завинаги най-важният учител, изиграл главна роля в живота й. „И в Италия имаше учители, които също допринесоха за моето изграждане като танцьор, но госпожа Инджова е човекът, който ми е показал танца, който ме е научил на танца, който е запалил любовта ми към танца. И затова тя винаги ще бъде човекът, когото ще посоча като моят учител!“

От Хасково през Чикаго и Сена и отново в България

През 2016 година Петра печели стипендия за обучение в Америка в компания за модерен танц в Чикаго. Там прекарва едно лято и тогава е преломният момент за нея да вземе категоричното решение какъв ще е пътят й напред и че той ще продължи да е свързан с танците.

Една година по-късно пак чрез спечелена стипендия талантливата хасковлийка заминава да учи танци в Италия, в частно балетно училище в Сена. Тогава минава в Езиковата гимназия в Хасково, като частна ученичка, за да върви обучението й паралелно.

Петра казва, че не е просто куртоазна похвала, когато в света големи имена в танцовото се изкуство, се изказват за българските си колеги, че са изключително талантливи. Но за успехите не само талантът е важен, а основен е трудът, категорична е тя.

„Смятам, че човек винаги носи някакво зрънце в себе си, въпросът е как и доколко ще го развиеш. Аз съм например от малък град, където възможностите не са чак толкова много. Имаше момент, в който пред мен стоеше въпросът дали ще мина по пътя на повечето тийнейджъри с цялата му бурност, или ще прекарвам повече часове в танцовата зала и по-малко с приятелите си навън, по заведения и купони.“, допълва младата хореографка и признава, че е имало моменти, в които това й е тежало тогава, но сега не съжалява.

Най-важното качество, което е развила в залата за танци в Хасково е самодисциплината. „Голям перфекционист съм и това, което ми куца до момента е, че от прекалената взискателност така и не успях да развия това самочувствие, които би трябвало. Но пък това може и да е за добро, защото ме оставя здраво стъпила на земята.“

След Щатите и Италия, избира да се върне в България и да учи в Нов български университет, не само заради модерната база за танци там, но и заради възможността, след като изкара две години в основната си специалност, да надгражда в друга. За нея още се двоуми.

За танца, който се развива като жив организъм

С балерините от „Тангра“ разработва танц за формация в стил „модерн“.

Казва, че й е много забавно и много мило, когато вижда в залата пораснали вече онези малки момичета от състава на „Тангра“, които тя с помни с първите им стъпки в танците. Напомнят й за самата нея.

„Танцът се развива, като жив организъм е. Имам основна концепция, но в процеса на работ, тя се променя в определени моменти, защото докато танцьорите работят, влияят върху идеята, понеже те й дават характера, всеки влага и от своята емоция“, разказва за творческия процес Петра Недялкова.

Няма нищо страшно в това да си различен

Идеята на танца, който поставя, е, че винаги има някой недоразбран, но от това не трябва да се прави трагедия.

„Ако си различен в началото и не те приемат в обществото, а след това успееш да се впишеш и дори да станеш пример за подражание, след теб винаги идва друг, който в началото също се чувства неразбран... Посланието е: че няма нищо страшно в това да си различен.“

Красимира Славова