Община Черноочене е днес най-хомогенната в етническо и религиозно отношение  в Кърджалийска област. При преброяванията от демократичните промени насам местното население неизменно се определя като турско, изповядващо ортодоксалния ислям-сунизма. Днес когато информацията за традициите на хората живеещи в Черноочене и прилежащите му села е по-пълна, можем да откроим редица факти, които сочат, че в недалечното минало днешната община не е била така хомогенна в етническо и религиозно отношение.

  Първо етническата хомогенност е поставена под съмнение от известния наш учен проф.д.ф.н.Тодор Балкански. В статията си под печат „Карагьозлер:Черноочене,Кърджалийско” изследователят сочи за наличието на названия Помак махала. Това име носят две от махалите, формирали днешно Черноочене, заедно с една на с.Паничково. Жителите на последната са наричани през осемдесетте години на миналия век от останалото мюсюлманско население „помаклар”. Помашка махала е имало и в посока на Асеновград в близост до с.Тополово. Според учения помашко е било и населението на мах.Георен,което е установено през 1931 г./1/.

  Наред с това население, чийто български произход не подлежи на съмнение е имало и алианско население, за чиято етническа принадлежност днес не можем да се произнесем. Основната част от алианите в Източните Родопи се самоопределят като турци. Има обаче и такива, които ревниво пазят „помашката” или българска етническа принадлежност/2/.

  Информацията, която ни насочва към местните религиозни традиции, и която дава възможност да надникнем по-дълбоко в историята дължим на двама добросъвестни изследователи:Исмет Исмаил и Мухаррем Алиосман.

     Исмет Исмаил публикува поредица от статии в сайта на община Черноочене, проследяващи пролетно-есенните молебени за дъжд, здраве и берекет , провеждани край селата в община Черноочене. По подобие на маетата/съборите/ в календара на алианите в Източните Родопи и молебените на днешното сунитско население в община Черноочене са ориентирани спрямо земеделския цикъл и слънчевия,а не спрямо мюсюлманския лунен календар. Общият им брой е 15. Първи,в края на април, се провежда молебенът при с.Яворово. Той съблюдава стриктно сунитската традиция ,пише Исмет Исмаил.Молебенът се Провежда  в джамията на селото. Инициатор е джамийското настоятелство. Майстори готвачи приготвят пилаф от телешко месо с ориз,ритуална храна,която се раздава на присъстващите.Характерно е четенето на откъси от житието на Пророка Мохамед,аяти от Корана и песнопения.Това се спазва при всичките 15 молебена.Сунитската традиция се спазва и в местността „Емирлер” до село Вождово.Нещо повече,тук датата на молебена се съобразява през 2019 г. с Рамазана. По подобие на молитвата при Яворово протича и тази при джамията „Чубуклу”,останала от село Водач.До нея има голямо гробище.В края на юни тук след четене на откъси от житието на Пророка Мохамед,аети от корана и песнопения се раздава ритуална храна –пилаф.Това обаче не съответства на предписанията на мюсюлманското религиозно право шариата.В хадисите изрично е посочено, че при молитва на гроб не трябва да се употребява храна. Това обаче е практиката при останалите събори. Практика,която е характерна за почитането на алианските текета/обители на алиански светци//3/. Така на вр.”Газилер”се почита гроба на Гази баба. С названието баба се наричат алевитските „свети хора”.То идва от турското baba –баща, татко и обозначава обикновено глава на религиозната община. Прозвището gazi също идва от турски и означава борец за вярата,победител. С него често са наричани алианските светци, погребани в текетата в Кърджалийско /4/. Вярва се, че те са предвождали свещената война за вярата по тези земи. Местните хора разказват ,че Гази баба е бил пълководец, който останал последния жив защитник на тукашната наблюдателница и загинал в боя. Тук също се раздава ритуална храна-пилаф .По алианска традиция,характерна само за Източните Родопи се прави търг, на който се наддава за месо. С парите се подготвя курбана през следващата година./5/Исмет Исмаил пише,че  търг се прави при събора край гроба на знатен мюсюлманин под вр.Асара до с.Комунига. Съборът е най-масовия вобщината. Тук курбана е само от месо по подобие на алевитския булама курбан. До гроб на влиятелен мюсюлманин се прави и събора при с.Бели вир. Раздава се пилаф. Аналогична е практиката при молебена под крепостта „Асар кая”до село Соколите. И тук се вярва, че е погребан влиятелен мюсюлманин, но този път духовник. Той е под вековен дъб. Местните хора твърдят, че това място се почита от 50 века. Ако това е вярно, то тюрбето може да си съперничи само с Кая башъ при с.Татул, където се е провеждало алианско мае.

  Последен в календара е съборът при с.Каблешково. Той се провежда в средата на септември. И отново е до гроб. В местността Тюрбе янъ. След молитвата всички сядат на обща софра. Отново се приготвя пилаф. Търгът е заменен със събиране на дарения,отбелязва Исмет Исмаил.

Следите от алевизъм в община Черноочене можем да свържем с присъствието тук на бекташите.

Мухаррем Алиосман, член на алианската общност подчертава,че

Бекташийския орден е бил част от еничарския корпус и е изиграл голяма роля за разпространение на исляма сред балканските народи,както и в този регион. Орденът бил мост между двете течения в исляма сунизъм и шиизъм, защото приемал законността на първите халифи, но се придържал и към тезата, че след халифа Али, властта се наследява от синовете му Хасан и Хюсеин.  За силното влияние на бакташизма може да се съди по надписите в старите джамии в Източните Родопи. Във всички тях освен имената на халифите са записани и имената на Хасан и Хюсеин, както е традицията при алианите. А и присъствието на названието "сеид'' в имената  по надгробията също разкрива силното присъствие на алианството,смята Мухаррем Алиосман. Той подчертава,че  сейд е прозвище, което се е давало на кръвните потомци на пророка Мохамед по линия на имам Хюсеин.

  Разбира се днес сунитската традиция в община Черноочене е надделяла. Намазът се изпълнява стриктно. Под ръководството на Районно мюфтийство в Кърджали се отбелязва рожденния ден на Пророка Мохамед.Провеждат се Коран курсове за ученици през лятната ваканция.

Георги Кулов

Цитирана литература:

1.Сб.Българско село,С.,1931.,с.173

2.Кулов Г.,Мостът,Габрово,2017 г.,с.46-53

3. Ан-Науауи,Градините на праведниците.Том 2.,С.,2015 г.,с.383

4.Кулов Г.,Мостът,с.46-53

5.Кулов Г.,Хора на истината,Габрово, 2016,с.82-89