За кратко градът ни бе свидетел на редък природен феномен - сняг през февруари. Поради местната специфика, тук той се прояви като друго характерно явление - Хасковски ледовит океан. Това установих снощи, преминавайки пеша по централните улици.

Разказ на един заклет пешеходец

Метеоролозите не бяха сбъркали прогнозата, грешката си беше изцяло моя - сутринта не обух гумените си ботуши. Смятах, че както обикновено тяхните предсказания ще се изпълнят с ден закъснение. Това в никакъв случай не е животозастрашаващо в моя случай, защото Хасковския ледовит океан е общо взето до глезените или малко над тях. Другият факт, характерен за града, е че когато се появи, Хасковският ледовит океан не може да бъде избегнат или заобиколен по суша. Колите го прегазват, а за пешеходците е невъзможно да не го прекосят все някога.

Както обещаха метеоролозите, снегът не натрупа в града, а започна да се топи. Обаче снегорини чистели цяла нощ, разбрах тази сутрин. Гьоловете със сняг тази сутрин стигаха до тротоара в близост до всяка уважаваща себе си шахта в центъра. Водата тече надолу, нали така, и централните улици са в ниското.

Газейки в тази киша, вече с гумени ботуши (слушайте метеоролозите), мога спокойно да си мисля и да разсъждавам за бурните събития напоследък.

Президентът и премиерът си разменят страховити послания през медиите. И прокуратурата какво прави вече не е ясно, но и тя ни говори, което само себе си ни поставя в особено положение. В Хасково институциите разиграват на живо нашенска версия на Параграф 22 (Който твърди че е луд, не е луд) с живота на един останал извън системата несретник. А някакви хора били хванати да карат с превишена скорост в снега и глобени, естествено. А около бюджета на Община Хасково се обсъждаше увеличаване на приходите от глоби и санкции. Т.е. нарушенията и белите ще се вдигат планово, така излиза. И значи всеки нарушител е добре дошъл, след като носи приходи на общината.

Тези дни едно вече пораснало хасковлийче от Единбург за първи път видя нашия паметник на завистта. Отдалече му заприлича на Икар, та отиде да прочете табелата. "Аха, славата значи е важното", зачудено и развеселено каза нашенчето. В Единбург гравираното на плочата под паметника послание би звучало странно, както и за всеки, който малко е наясно с мита за крилатия човек. Текстът гласи, че славата върви в пакет със завистта. Мисля си, дали можем да екстраполираме тази мъдрост, да я актуализираме с текущите условия на живот: Хасковският ледовит океан се появява заедно с множество съобщения във фейсбук за славни снегорини. И така докато властимащите ни занимават с тяхната слава или завист, всъщност продължаваме да газим Хасковския ледовит океан... Или: Всеки път, когато се заговори за качеството на млечните продукти, инспектори разкриват и унищожават няколко килограма домашно сирене.

Какво общо има танцът със саби? Ами и там сабите само се размахват и така участниците в танца показват силата и увереността си, а също и синхрон. Но всъщност нищо друго не се случва.

Мира Захариева