Пещерните водолази са открили зловещия подводен гроб на древна жена с деформиран череп, живяла на полуостров Юкатан преди поне 9 900 години, което я прави една от най-ранните известни жители на територията на сегашно Мексико.

Черепът на жената има три различни наранявания, което показва, че нещо силно я е ударило, счупвайки костите на черепа. Черепът ѝ също има деформации, подобни на кратер, лезии, които приличат на причиняваните от бактериален роднина на сифилиса, открива ново проучване.

"Наистина изглежда така, сякаш тази жена е имала много тежък период и крайно нещастен край на живота си“, казва пред Live Science водещият изследовател Волфганг Щинсбек, професор по биостратиграфия и палеоекология в Института за науки за Земята в Хайделбергския университет в Германия. "Очевидно това е спекулативно, но предвид травмите и патологичните деформации на черепа й, изглежда вероятен сценарий, че тя може да е била изгонена от групата си и убита в пещерата, или да е била оставена в пещерата, за да умре там."

Изследователите на пещерите Висенте Фито и Иван Ернандес откриват останките на жената през септември 2016 г., докато се гмуркат в пещерата Чан Хол близо до Тулум. По онова време те търсят друг древен скелет, известен като Чан Хол 2, чиито останки, с изключение на няколко кости, били откраднати от крадци.

Новооткритите кости били разположени само на 140 метра от площадката Чан Хол 2, което накарало археолозите да предположат, че водолазите са намерили изчезналите останки на Чан Хол 2. Но един анализ скоро доказва, че грешат. Сравнение на новооткритите кости със стари снимки на Чан Хол 2 показва, че "двете трябва да принадлежат на различни индивиди", разказва Щинсбек.

И така, международен екип се зае да анализира тайнствения скелет, наречен Чан Хол 3. Докато скелетът е едва около 30% комплектован, изследователите успяха да разберат, че той принадлежи на жена висока 1,64 м и на около 30 години, когато починала.

Какво се случило с черепа ѝ?
Трите наранявания по черепа на жената намекват, че тя е имала насилствен край, казва Щинсбек. "Няма признаци за излекуване на тези рани, но все още е трудно да се каже дали тя е умряла от тези рани или е преживяла ударите [за] известно време", каза той.

Дори по-малко ясно е как нейният череп е развил вдлъбнатините си и деформации, подобни на кратер, твърдят изследователите. Може би тя е имала Treponema peritonitis, бактериално заболяване, свързано със сифилиса, което би направило това най-старият известен случай на това заболяване в Америка, казват изследователите. Ако това е така, "тя би имала възпалена зона, където е инфекцията, която би била много възпалена на допир, евентуално с разкъсвания на кожата", каза изследователят Самуел Рени, биологичен и криминален антрополог.

Или може би жената е имала тежко костно възпаление или периостит, възпаление на съединителната тъкан, която заобикаля костта, казва Щинсбек.

Възможно е дори „тези деформации на черепа да са причинени от ерозия на черепа в пещерата“, отбелязватой. В бъдеще изследователите планират изследват черепа на жената с компютърна томография, за да диагностицират тези странни лезии и травми

Стоматологични проблеми
Подобно на други скелети, октити в пещерите кра Тулум, Чан Хол 3 има характерен череп.

Задълбочен черепен анализ на 452 черепа, взети от 10 различни ранни американски популации, показва, че "древните скелети от Юкатан (включително новооткрития Чан Хол 3) са имали черепи, които са различни от всички други места, с които сме сравнявали", казва Рени. Той отбелязва, че при Чан Хол 3 частта от черепа, която държи мозъка малко по-дълга и тясна, както и че лицето е малко по-тясно е от другите древни хора в Мексико.

Всъщност това подсказва, че на територията на сегашно Мексико е имало поне две различни групи хора в края на последната ледникова епоха, каза Рени. Тази констатация подкрепя заключенията на друго скорошно проучване в списание PLOS One, което също разглежда останките на древни хора (макар и не Чан Хол 3), които са живели на полуостров Юкатан.

Освен това всички черепи на пещерата Тулум, включително черепът на новооткритата жена, имат кухини в зъбите си. Това подсказва, че тази популация е имала диета с високо съдържание на захар, вероятно от грудки и плодове, сладък кактус или мед от местните диви пчели, за разлика от други популации ранни американци.

Тези зъбни и черепни различия предполагат, че "заселниците на Юкатан образуват група, която е била изолирана от ловците и събирачите, населявали централна част на Мексико в края на плейстоцена", епоха, приключила преди около 11 700 години, казва Щинсбек. "Двете групи трябва да са били много различни по отношение на телосложение и култура. Докато групите от централно Мексико били високи, добри ловци, със сложни каменни сечива, хората от Юкатан били дребни и деликатни и към днешна дата не е намерен нито един каменен инструмент."

Спорна възраст
Датирането на останките на жената е предизвикателство, като се има предвид, че нейният колаген се е разложил отдавна в подводната пещера. Забележително е, че пещерата вероятно е била над водата, когато жената е умряла, казват изследователите. И така, изследователите изследват изотопите на уран-торий в сталагмит, който е бил инкрустиран в  костите на жената. Същият метод на уран-торий е използван за датиране на останките на скелета Чан Хол 2, който е оценен на възраст до 13 000 години.

Въпреки че този метод не е златен стандарт за датиране на човешки останки, той помага на изследователите да се доближат до действителната дата.

"За съжаление, на много от тези скелети, включително този, описан тук, липсва достатъчно колаген за конвенционален радиовъглероден анализ", казва Джъстин Такни, антрополог в Университета в Канзас, който не е участвал в изследването. "Креативното датиране на някои, но не на всички, от тези хора ще бъде поставени под въпрос, но това се компенсира от бавно натрупващите се публикации на всеки описан нов индивид."

Разбира се, изглежда, че изследователите са направили всичко възможно, за да датират образеца, предвид ограниченията, заяви Гари Фейнман, куратор на Мезоамериканска, централноамериканска и източноазиатска антропология в Чикаго, който не участва в изследването.

Това означава, че "трябва да има поне някаква малка въпросителна колко точно са стари тези скелети", каза Фейнман пред Live Science.

Изследването е публикувано в PLOS One.