Най-развитите икономически региони в България са тези, които активно привличат чужди инвестиции и усвояват европейски средства. Това е един от изводите от ежегодния доклад "Регионални профили: показатели за развитие", който се изготвя за осма поредна година от Института за пазарна икономика (ИПИ). Резултатите от анализите показват, че различията в българските региони не само се запазват, но и се задълбочават, какъвто е случаят с разликите в динамиката на пазара на труда в столицата и Монтана например. Прехода на индустрията от продукти с ниска добавена стойност и съответно нископлатени служители към по-сложни процеси, изискващи съответно по-висококвалифицирани и високоплатени работници, ще бъде ключов за бъдещото развитие на регионите.
Трансформацията в индустрията
Регионалната икономическа карта на България остава до голяма степен непроменена спрямо миналата година. Водещи области по създаден брутен вътрешен продукт на човек от населението са столицата, Стара Загора и София-област, където се намира индустриалната зона на София. В другия край са Силистра, Сливен и Видин.
Столицата, Бургас и Варна, които разчитат основно на услуги, остават най-силно развитите области. В София например е концентриран 90% от ръста на броя на заетите в информационните технологии, отбелязва Петър Ганев, докато в Бургас и Варна голяма роля има туристическият бранш, където обаче добавената стойност и заплатите са още ниски, а и част от сектора все още е на сиво. От друга страна, индустриални центрове като Габрово, Стара Загора и София-област също се развиват бързо.
Тук обаче за развитието на региона има значение каква точно е структурата на местната индустрия. В Благоевград например, който има индустриален профил, възнагражденията средно са ниски. Това се дължи на доминацията на ръчния труд и промишленост с ниска добавена стойност, която е и нископлатена, става ясно от думите на Петър Ганев от ИПИ. Ключова е трансформацията на индустрията към производство с по-висока добавена стойност, която изисква и по-квалифицирана и съответно по-добре платена работна ръка.
"Докато водещите центрове трансформират своята икономика, покачващите се разходи за труд правят така, че производства, които изискват да има свободна работна ръка и тя да е нископлатена, започват да се преориентират към по-бедните региони. Такива биха били например Хасково и Кърджали. Подобни процеси се наблюдават и в Плевен и Враца", отбелязва Петър Ганев.
Пазар на труда
Въпреки бумът на заетостта и рекордно ниското ниво на безработицата през последните няколко години големите регионални различия в динамиката на пазара на труда се запазват. Докато в столицата коефициентът на заетост през 2018 г. е 76%, в Монтана той е 52%. Безработицата пък варира между 1-2% в София (област и град) и 15-20% във Видин и Монтана.
"Краят на 2013 - началото на 2014 г. беше превратният момент за много наши пазари на труда, моментът, когато някои успяха да се измъкнат след икономическата криза от 2009 г. Но много други изостанаха. Монтана може би е най-лошият пример, Видин също, но Ямбол и Смолян също изостават", коментира Адриан Николов от ИПИ." От другата страна пък са области като Велико Търново - небивал ръст на пазара на труда последните години. Шумен и Разград са много интересни, тъй като това бяха региони, които бяха изостанали в рамките на предишния икономически бум. Но благодарение на бума на индустрията сега там виждаме много бързо развитие на заетостта", допълва още той.
Един от най-динамично развиващите се сектори през последното десетилетие по отношение на работната сила е секторът на информационните и комуникационните услуги. "Това са 52 хил. относително добре платени, в някои случаи доста добре платени нови работни места само за последните 7 години. Отново те са неравномерно разпределени - има центрове, които дърпат много, създават много от тези работни места, не само София. Това променя регионалната карта. Ако в даден център се създадат 2-3 или 5 хил. високоплатени работни места, това много променя цялата картина на града и на периферията около всеки голям център", казва Лъчезар Богданов от ИПИ.
Какво кара хората да се местят
Негативните демографски тенденции продължават, но механичният прираст в някои от по-малките региони дава положителни сигнали. Добър пример за това е Кърджали. "Кърджали през последните години устойчиво успява да привлича повече хора, отколкото губи - процес, който често е бил подценяван. Обвързван е бил с избори, мигранти и т.н., но всъщност вече има ясна индикация, че този процес е и икономически обоснован. Реално връзката на икономиката на Кърджали с Турция, с турското население дава своето отражение не само в областния център, но и в някои по-малки населени места", коментира Петър Ганев. Той дава пример и със Смолян, където чистият въздух, липсата на престъпност и доброто образование не са достатъчни да привлекат хора и областта отчита един от най-тежките отливи на населението (към София). "Ниската престъпност и чистият въздух все още не са решаващи фактори за миграция. Хората се местят най-вече за образование и по-добра и по-високоплатена работа", казва Ганев.
https://www.capital.bg
