Има три типа хазартни игри. При едните играчите залагат на резултат, който поне теоретично би могъл да бъде предвидим, ако залагащият има определени познания и умения .

Такива са например залаганията свързани със спортни състезания като футбол и конни надбягвания. При вторият тип хазартни игри залагащият участва в играта и би могъл да повлияе на резултата и взависимост от уменията си. Например покера. При третия вид хазартни игри участниците залагат на съвършено случайни събития. Такива са тотото и моментните лотарии.

При всички видове хазарт, случайността има определящо значение, но при първите два вида уменията и познанията на залагащият биха могли да имат някакво значение за успеха на залога.

Третият тип игри е най-пагубен.

Като хероина.

Във всеки от тези три случая, организаторът на хазартната игра по същество събира залози от много хора и преразпределя част от тях на други хора, като винаги задържа определена такса/комисионна. Той винаги е на печалба поради същността на бизнесмодела. Неговият интерес е все повече хора да залагат.

Аз не харесвам хазарта поради повече от една причина.

Той продава надеждата, че можеш да забогатееш без труд, стига да имаш късмет.
А тази надежда е пагубна за слабите и мързеливите.
Тя ги прави хазартно зависими.

Друг проблем е че хазартът има белезите на система с положителна обратна връзка. Колкото повече хора залагат, толкова повече хора печелят. Това засилва надеждата на залагащите и те залагат още повече, затваряйки порочният кръг. Системите с положителна обратна връзка са опасни навсякъде. Ако не бъдат регулирани, те водят до крайности, които могат да бъдат разрушителни за частите на системата. Микрофонията например е резултат от поведението на система с положителна обратна връзка.

При нея би могъл да изгори усилвателя или говорителя, ако няма защита.

При хазарта обаче частите на системата са хора.

Много от тях се пристрастяват и залагат докато се разорят. Докато малцинта печеливши поддържат надеждата на все по-пристрастряващите се.

От тази схема устойчиво печелят само организаторите и държавата чрез данъците.

Лошото е, че и организаторите и държавата знаят, че тази дейност унищожава най-слабите и уязвими хора.
И въпреки, че не ги унищожават насилствено, те го правят информирано.
Същото обаче може да се каже за продавачите на алкохол и цигари.

Работата е там, че основата на проблема стои човешката природа.

Хората са готови да плащат за надежда пък била тя и фалшива, за цигари и ракия, пък били те и вредни. И докато има търсене, предлагането неминуемо ще съществува. Ако не законно, то незаконно.

Сухият режим в Америка е създал организираната престъпност. Войната с наркотиците пък засили и бетонира позициите и в целия свят. Ако хазартът бъде забранен със закон, той ще продължи да съществува нелегално и ще генерира още повече престъпност.

Мисля, че най-доброто решение е да го третираме тъй както третираме цигарите.

Да забраним рекламата му.

Това ще пресече положителната обратна връзка.

Освен тази регулация, да няма друга.

Факт е, че именно тежката му регулация е част от проблема. Тя даде възможност на Божков да стане монополист, управлявайки комисията по хазарта в своя полза. Ако имаше свободна конкуренция в хазарта никой хазартаджия нямаше да е толкова силен, че да може да подкупва правителства. Както никой хлебар не е.

А част от държавната такса върху хазарта искам да отива за разпространяване на посланието, че хазарта е за лузъри.

А относно опитите за одържавяване:

Именно държавата е в основата на сегашния проблем. Престъпленията, ако бъдат доказани, са всъщност престъпления, колкото на Божков, толкова и на държавата.

Те са ги вършили в съучастие.

Сега единия съучастник казва - другия е лош. Нека аз му зема бизнеса, щото съм по-добър и само аз да имам право на такъв бизнес.

Това е най-малкото неубедително.

Тъй както тежките регулации върху банките не предотвратиха КТБ, така и тежките регулации върху хазарта не предотвратиха Божков.

Напротив.

И двата случая държавните регулаторите бяха съучастници в престъпленията.

Когато един регулатор има абсолютна власт, а един олигарх има много пари, вероятността за симбиоза между двамата е огромна.

Дерегулацията дава властта на пазара.

А той не може да бъде купен или подкупен.

И накрая една хипотеза какво ще се случи:

Група политици ще опитат да одържавят лотариите.

Възможно е парламентът дори да приеме такъв закон.

Ако това се случи, Конституционният съд ще го отмени.

Ще е минало доста време.

Обществото ще има друг дневен ред.

Божков ще е в ареста.

Частните лотарии ще продължат постарому.

С друг собственик.

Регулациите ще бъдат театрално затегнати.

И така докато поредната симбиоза между друг олигарх и държавата не се разпадне защото друг, по-силен олигарх е поискал да влезе в симбиозата.

Б. ред. - Ивайло Пенчев е бизнесмен. Собственик на най-голямата компания за стени за катерене в света Уолтопия.