Столетникът Идриз Идризов бе специално поздравен днес от общинската управа в лицето на един от зам.-кметовете й. Тамер Бейсимов връчи на 100-годишния асеновградчанин плакет, на който е гравирано името му. Както е редно, бай Идриз получи подарък и поздравителен адрес от името на кмета Христо Грудев. Чрез него градоначалникът изрази огромното си уважение за проявената храброст на военния фронт, където Идриз Идризов е защитавал името на България и Асеновград. "Вие сте предали своите опит и мъдрост на по-младите. Научили сте ги на почтеност и благоразумие. Заслужавате живот, изпълнен с повече спокойствие и радост!", пише в поздравителния адрес Грудев.
За приноса си по отношение сигурността на страната и със заповед на военния министър Красимир Каракачанов редникът от запаса бе награден с юбилеен медал "75 години Втора световна война" и почетна грамота. Наградите му връчи майор Емил Григоров от Военно формирование 24 490 в Асеновград.
Достолепният юбиляр получи поздравителен адрес, шал с българския трибагреник, както и два тома с разкази от поредицата "Ехо от войната". Книгите са написани от ветерани от Втората световна война, като точно тези две имат послание, адресирано до асеновградчанина. Наградите са изпратени от името на Централния Съвет на съюза на ветераните от войните, а честта да му ги връчи имаше председателят на Съюза на ветераните от войните в Пловдив Атанас Хаджиев.
Идриз Идризов е роден на 28 януари 1920 г. и живял дълги години в село Сполука, Русалско в Кърджалийско. Баща е на 7 деца, има 13 внуци и 17 правнуци. Голяма част от близките му в момента живеят в чужбина, други са в различни градове на България, а трети са си в Асеновград. Семейството се събира по време на големите мюсюлмански празници. За него основно се грижи внучката му Шери, която е и майка на малко дете.
Столетникът е служил във военното поделение в Крумовград в продължение на 3 години. През 1942 г. е участвал във Втората световна война. Воювал е за Германия, тъй като по онова време България е била неин съюзник.
Бай Идриз не пие никакви лекарства и не обича да ходи на лекар, освен когато има настинка, а кръвното налягане му е като на спортист – 120/80. Обича да си похапва сладкиши. Ветеранът разказа спомените си от гладните времена и моментите на приятелски и не толкова дружелюбни срещи с други войници. На фронта сами са си приготвяли храната, като на месец за един военен е имало едва по 3 килограма брашно.
В Асеновград 100-годишният мъж се преселва през 1970 г., тъй като съпругата му Айше се разболяла тежко и се наложило да е по-близо до децата им, за да има кой да й помага и да се грижи за нея.
Бай Идриз казва, че ако е знаел, че ще живее до 100 г., щял да се ожени повторно.
През деня столетникът обича да гледа филми и да се разхожда по двора. Живее в района на военното поделение и сам ходи до военния стол в центъра на Асеновград, където на военноинвалиди, запасняци и ветерани е осигурена храна по проект "Признателност" от Министерство на отбраната.
