Доколко бъдещият успех на детето се определя от вродената му интелигентност?

Икономистът Джеймс Хекман (James Heckman) казва, че изобщо не е така, както си мислят повечето хора. Той обича да интервюира образовани хора, които не са учени, политици или членове на правителството, за да определи как са свързани техните доходи и коефициентът им на интелигентност.

Повечето хора предполагат, че тази връзка е много силна, около 25 процента, дори 50 процента, отбелязва Хекман. Но данните свидетелстват много по-малко влияние: около 1–2%.

И така, ако IQ е само второстепенен фактор за успеха, какво тогава отличава нископлатените хора от високоплатените?

Или както казват някои: Ако сте толкова умни, защо не сте богати?

Науката няма окончателен отговор, въпреки че късметът със сигурност играе роля. Но друг ключов фактор е личността, според научно изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, на което Хекман е съавтор.  Той установи, че финансовият успех е свързан със с такива лични качества като почтеност, трудолюбие, постоянство и самодисциплина.

За да стигне до това заключение, той и колегите му изследват четири различни набора от данни, които включват IQ резултати, стандартизирани резултати от тестове, успех в училище и оценки на личността за хиляди хора от Великобритания, САЩ и Нидерландия. За отделни лица, избрани от тези групи, се проследяват в течение десятилетия не само доходите, но и криминалните досиета, индекса на телесната маса и информация за чувството им за удовлетвореност от живота.

Проучването установява, че оценките в училище и резултатите от тестовете са значително по-показателни за прогнозирането на бъдещия успех на даден индивид, отколкото просто IQ резултати.

Това може да изглежда изненадващо - в края на краищата, не се ли измерва едно и също? Не съвсем.

Оценките отразяват не само интелигентността, но и това, което Хекман нарича „некогнитивни умения“, като постоянство, навици за учене и способност за сътрудничество, отговорност - с други думи, добросъвестност. В по-малка степен същото важи и за тестовите резултати. 

Накратко, личните качества са от голямо значение.

Хекман, който получи Нобелова награда през 2000 г. и е основател на Центъра за икономика на човешкото развитие на Чикагския университет, смята, че успехът зависи не само от вродените способности, а и от придобитите умения. Неговите собствени изследвания предполагат, че намесата в ранна детска възраст може да бъде много ефективна и че чувството за отговорност е по-полезно от високото IQ. Откритостта, личностна характеристика, която включва любознателността - също е свързана с високите оценки в училище.

Разбира се, коефициентът на интелигентност също има значение. Човек с IQ 70 няма да може да прави неща, които са лесни за човек с IQ 190. Но Хекман твърди, че много хора не могат да пробият на пазара на труда, тъй като им липсват умения, които не могат да бъдат измерени чрез тестове за интелигентност.

Те не разбират как да се държат правилно на интервютата за работа. Те могат да закъсняват или да се обличат неподходящо. Или в работата си ще извършват необходимия минимум и ще демонстрират, че нямат намерение да направят нещо повече.

Джон Ерик Хъмфрис (John Eric Humphries), съавтор на статията, казва, че се надява работата им да помогне да се изясни сложната, често неправилно неразбрана представа за способностите. Дори IQ тестовете, които са създадени за оценка на вродените възможности за решаване на проблеми, изглежда измерват повече неща от интелекта. В проучване от 2011 г., психологът от Университета на Пенсилвания Анджела Дъкуърт (Angela Duckworth) установи, че IQ резултатите отразяват също и мотивацията и усилията на участниците в тестовете. Старателните, мотивирани деца ще работят по-усилено, за да отговорят на трудните въпроси, отколкото еднакво интелигентни с тях, но мързеливи.

Преподаването на добри личностни черти или навици в училище е полезно, но не е лесно. Първо, не е сигурно, че да имаш повече от някаква способност винаги е по-добре. Колкото по-висок IQ, толкова по-добре, а може би така е и за добросъвестността. Но изследователите предполагат, че средното ниво е най-благоприятно за други качества - не е хубаво да сте толкова интровертен, че да не можете да говорите, или толкова екстровертен, че да не можете да млъкнете и да слушате.

Какво общо има това с икономиката? „Крайната ни цел е да подобрим благосъстоянието на хората“, отбеляазва Хекман, и основният фактор за благосъстоянието на човека се свежда до неговите умения.

По-ново проучване, публикувано в списанието Nature Human Behavior, се фокусира върху обратната страна на успеха  - трудностите. Проследявайки около 1000 новозеландци в продължение на повече от 30 години, изследователите стигат до заключението, че тестовете за езикови и поведенчески умения и когнитивните способности, проведени с деца само на три години, могат да предскажат кой е най-вероятно ще постигне успех, ще извърши престъпления или ще стане хронично болен. Водещият автор на този документ, психологът от Университета Дюк Тери Мофит (Terrie Moffitt), заяви, че се надява неговите резултати да стимулират състрадание и помощ, а не стигма.

Резултатите подсказват също, че трябва да се помогне на хората да подобрят определени видове умения преди да излязат от памперсите, и това ще бъде от полза за всички.